Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гениална идея! Пенсионерки заработват по още 50 лева като само гледат пред блока за…
  • Новини

Гениална идея! Пенсионерки заработват по още 50 лева като само гледат пред блока за…

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
vsdfbfgbdnghnhjmjh.png

Да паркираме един върху друг – може би единствено така ще се реши проблемът с хилядите коли и шофьорските нерви в този град. Това е предложение на пловдивчанин в социалните мрежи, вдъхновено от изпълнението на дама зад волана в „Тракия“ преди няколко дни. Тя обърка газта със спирачка и кацна върху друго спряно возило.

Местните жители проявяват чувство за хумор в подобни ситуации, но със сигурност им горчи от факта, че проблемът с паркирането в Пловдив е много далече от това да намери своето адекватно и работещо решение.

Той поражда тотален хаос, който замръзва в зародиш само и единствено като предизборно обещание. Резултатът – скандали, агресия и мръсни номера. Глоби – от дъжд на вятър.

И докато в кв. „Прослав“ например хората са се спогодили за това кой, къде и за колко време ще паркира, то този лукс съвсем липсва в други части на града, съобщава „Марица“.

Пенсионери са намерили начин да си изкарат допълнително пари, помагайки на шофьори да си решат проблема с паркирането. Примерът е на една от улиците в кв. „Смирненски“.

Две възрастни пловдивчанки предлагат услугата да пазят паркомястото пред блока, докато конкретният им клиент се върне от работа. Това хич не струва много – 50 лв. месечно, но пести много нерви.

Какво всъщност представлява тази неофициална услуга? Тя е ограничена локално. Пенсионерката може да пази паркомясто само пред, зад или до блока, в който тя живее. Нейната мисия е през деня да бди за пришълци, които искат да се мушнат на мястото на шофьора, който я е наел, за да го опази. Идеята е, когато конкретният човек се върне, мястото му за спиране и престой да е гарантирано свободно.

Една от двете възрастни пловдивчанки, които си изкарват допълнителни средства към пенсията с иновативната услуга, предпочита да остане анонимна, тъй като се притеснява, че ще я погнат за допълнителните доходи.

„Цял ден съм вкъщи. Не виждам какъв е проблемът да взема още някой лев отгоре. И без това пенсията ми е мизерна. Не си представяйте, че стоя с пушка тука. Просто поглеждам през прозореца, стоя на балкона или пък долу си говорим с другите баби. Нищо работа. Аз гледам за две наши момчета тука, защото на няколко пъти се прибират, а на тяхното място има друг.

Даже веднъж така се скараха, че едва не се избиха. Ненормална работа е това. По наше време толкова коли не съм си и представяла на едно място“, коментира пенсионерката.

На въпрос как ще реагира, когато види, че мястото, за което са ѝ платили да охранява, е заето от друг, тя отговори, че няма какво много да направи една възрастна жена.

„Но мнозина разбират от човещина и приказка. Сляза, обясня му, разбират от дума. Веднъж един шофьор, май от Смолян беше, каза, че ще спре за 10 минути и тръгва. Така и стана. И други са се местили, след като им кажа“, посочи пловдивчанката.

А на въпроса дали не изпитва страх, че ще попадне на агресивен водач, тя отговори, че тогава ще позвъни на полицията и няма да се разправя.

Възрастната жена смята, че това е подходящо занимание за пенсионери като нея и е доволна, че хем може да съдейства, хем да си осигури спокойни 30 дни. „50 лв. не са малко пари“, твърди тя.

Предвид огромният проблем с паркирането в Пловдив, има вариант подобни баби охранителки да стават все повече. Шофьорите са принудени да се спасяват поединично, тъй като почти не се полагат усилия за разрешаването на казуса с недостатъчното места за оставяне на колите.

Допълнително новото строителство, което в същия район „Западен“ е с бързи темпове, затяга примката и изостря отношенията между собствениците на автомобили.

Войната за паркоместа се води все по-ожесточено. Шофьори осъмват с вдигнати чистачки, с нарязани гуми, със чупени стъкла, с чували с боклуци върху предния капак, с коли, които са уцелени и разкрасени от сурови яйца.

Не са малко и случаите, които попадат в полицейския бюлетин, свързани с размяна на удари при спор за паркиране. Това, обаче, явно не е достатъчно ​намирането на решение за проблема да е приоритет за управленците. В много ситуации шофьорите са принудени да се превърнат в нарушители, за да оставят колата и да си свършат работа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат със стрелбата в Люлин, има арестувани…
Next: Какво се случва? Нова стрелба по човек в България

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.