Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гениална идея! Пенсионерки заработват по още 50 лева като само гледат пред блока за…
  • Новини

Гениална идея! Пенсионерки заработват по още 50 лева като само гледат пред блока за…

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
vsdfbfgbdnghnhjmjh.png

Да паркираме един върху друг – може би единствено така ще се реши проблемът с хилядите коли и шофьорските нерви в този град. Това е предложение на пловдивчанин в социалните мрежи, вдъхновено от изпълнението на дама зад волана в „Тракия“ преди няколко дни. Тя обърка газта със спирачка и кацна върху друго спряно возило.

Местните жители проявяват чувство за хумор в подобни ситуации, но със сигурност им горчи от факта, че проблемът с паркирането в Пловдив е много далече от това да намери своето адекватно и работещо решение.

Той поражда тотален хаос, който замръзва в зародиш само и единствено като предизборно обещание. Резултатът – скандали, агресия и мръсни номера. Глоби – от дъжд на вятър.

И докато в кв. „Прослав“ например хората са се спогодили за това кой, къде и за колко време ще паркира, то този лукс съвсем липсва в други части на града, съобщава „Марица“.

Пенсионери са намерили начин да си изкарат допълнително пари, помагайки на шофьори да си решат проблема с паркирането. Примерът е на една от улиците в кв. „Смирненски“.

Две възрастни пловдивчанки предлагат услугата да пазят паркомястото пред блока, докато конкретният им клиент се върне от работа. Това хич не струва много – 50 лв. месечно, но пести много нерви.

Какво всъщност представлява тази неофициална услуга? Тя е ограничена локално. Пенсионерката може да пази паркомясто само пред, зад или до блока, в който тя живее. Нейната мисия е през деня да бди за пришълци, които искат да се мушнат на мястото на шофьора, който я е наел, за да го опази. Идеята е, когато конкретният човек се върне, мястото му за спиране и престой да е гарантирано свободно.

Една от двете възрастни пловдивчанки, които си изкарват допълнителни средства към пенсията с иновативната услуга, предпочита да остане анонимна, тъй като се притеснява, че ще я погнат за допълнителните доходи.

„Цял ден съм вкъщи. Не виждам какъв е проблемът да взема още някой лев отгоре. И без това пенсията ми е мизерна. Не си представяйте, че стоя с пушка тука. Просто поглеждам през прозореца, стоя на балкона или пък долу си говорим с другите баби. Нищо работа. Аз гледам за две наши момчета тука, защото на няколко пъти се прибират, а на тяхното място има друг.

Даже веднъж така се скараха, че едва не се избиха. Ненормална работа е това. По наше време толкова коли не съм си и представяла на едно място“, коментира пенсионерката.

На въпрос как ще реагира, когато види, че мястото, за което са ѝ платили да охранява, е заето от друг, тя отговори, че няма какво много да направи една възрастна жена.

„Но мнозина разбират от човещина и приказка. Сляза, обясня му, разбират от дума. Веднъж един шофьор, май от Смолян беше, каза, че ще спре за 10 минути и тръгва. Така и стана. И други са се местили, след като им кажа“, посочи пловдивчанката.

А на въпроса дали не изпитва страх, че ще попадне на агресивен водач, тя отговори, че тогава ще позвъни на полицията и няма да се разправя.

Възрастната жена смята, че това е подходящо занимание за пенсионери като нея и е доволна, че хем може да съдейства, хем да си осигури спокойни 30 дни. „50 лв. не са малко пари“, твърди тя.

Предвид огромният проблем с паркирането в Пловдив, има вариант подобни баби охранителки да стават все повече. Шофьорите са принудени да се спасяват поединично, тъй като почти не се полагат усилия за разрешаването на казуса с недостатъчното места за оставяне на колите.

Допълнително новото строителство, което в същия район „Западен“ е с бързи темпове, затяга примката и изостря отношенията между собствениците на автомобили.

Войната за паркоместа се води все по-ожесточено. Шофьори осъмват с вдигнати чистачки, с нарязани гуми, със чупени стъкла, с чували с боклуци върху предния капак, с коли, които са уцелени и разкрасени от сурови яйца.

Не са малко и случаите, които попадат в полицейския бюлетин, свързани с размяна на удари при спор за паркиране. Това, обаче, явно не е достатъчно ​намирането на решение за проблема да е приоритет за управленците. В много ситуации шофьорите са принудени да се превърнат в нарушители, за да оставят колата и да си свършат работа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Обрат със стрелбата в Люлин, има арестувани…
Next: Какво се случва? Нова стрелба по човек в България

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.