Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Генчо ли е новият победител в Игри на волята?
  • Новини

Генчо ли е новият победител в Игри на волята?

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
genchaoshoasohas.jpg

Версията, че Генчо е спечелил сезон 4 на „Игри на волята“ е на път да взриви интернет пространството.

Поводът да се заговори за това преди края на излъчването в ТВ ефира на предаването стана Хелоуин парти, което Гената организира в дома си в Харманли в компанията на още няколко участници в екстремното риалити, сред които Аспарух, Георги и Мирела.

Самият Генчо се премени за забавата с костюма си от Игрите. Не това обаче е същественото в случая, а че зад него се вижда символът на „Непобедимите“ – червеното им знаме.

Това провокира веднага вълна от въпроси към харманлийския земеделец в социалните мрежи как се е озовало аджеба то в дома му и ако е просто подарък от продуцентите никой друг от племето ли не го е поискал за себе си. „Дано да е защото си спечелил ти!“, коментира фен на харманлията. Отговорът на Гената обаче е повече от лаконичен: „Може би е просто късмет, ама на дали!“.

Не изпускай тези оферти:

В същото време задоволявайки любопитството на почитателите си в Instagram, Генчо нареди и дрийм тима си в тазгодишното издание на Игрите. Според него в звездното племе на най-подготвените участници място имат:

най-близките му Аспарух и Георги от „Непобедимите“, Мани от разпадналото се племе на „Супер героите“, както и цели петима от „Безстрашните“ – Валери, Фифо, Мирела, Рали и Михаела.

„За мен не остана място, както и за други силни оиграчи, ама какво да се прави…“, пошегува се харманлията.

Още за игри на волята:

Отпадането на една от най-силните жени от „Игри на волята“, а именно Михаела, която мнозина сочеха не само за сигурен финалист, но дори и за победител в тазгодишното четвърто издание на риалити формата, беше изключително изненадващо за телевизионните зрители и то на такъв ранен етап от играта.

Чаровната брюнетка, която е луда фенка на екстремните преживявания, направи много силна игра и накара всички на Арената да я уважават заради отдадеността ѝ в битките и в отношенията извън тях. Това, което споделя тя часове след отпадането си, със сигурност ще провокира редица коментари оттук нататък.

„Искам да си запазя хубавите спомени, а другите да оставя зад гърба си. Не се сърдя на никой в игри, макар че някои момичета се обърнаха срещу мен. Искаше ми се женската коалиция да продължи докрай, но все пак така са решили другите“, сподели Мишето пред Гала в „На кафе“.

Приятелят на красавицата се оказал най-изненадан от всички, когато я видял, защото бил повече от сигурен, че именно тя ще е големият победител в шоуто. А за всички, които си мислят, че напрежението между Михаела и Жени Джаферович в шоуто, ще се пренесе и извън него, Михаела отвръща, че двете са в нормални отношения и напрежението е останало в миналото.

Риалити героинята призна още, че с Ралица, с която се сближиха най-много по време на риалити формата, са създали хубаво и силно приятелство, продължават да са все така близки и много често се виждат, пише Шоу Блиц.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зодиите, чийто живот ще се промени СЪДБОВНО след 5 ноември 2022 г.: разкритията на Тамара Глоба
Next: Ясновидката Веска Ковачева: Трима генерали ще спасят България. Това чувам!

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.