Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Генчо ли е новият победител в Игри на волята?
  • Новини

Генчо ли е новият победител в Игри на волята?

Иван Димитров Пешев ноември 7, 2022
genchaoshoasohas.jpg

Версията, че Генчо е спечелил сезон 4 на „Игри на волята“ е на път да взриви интернет пространството.

Поводът да се заговори за това преди края на излъчването в ТВ ефира на предаването стана Хелоуин парти, което Гената организира в дома си в Харманли в компанията на още няколко участници в екстремното риалити, сред които Аспарух, Георги и Мирела.

Самият Генчо се премени за забавата с костюма си от Игрите. Не това обаче е същественото в случая, а че зад него се вижда символът на „Непобедимите“ – червеното им знаме.

Това провокира веднага вълна от въпроси към харманлийския земеделец в социалните мрежи как се е озовало аджеба то в дома му и ако е просто подарък от продуцентите никой друг от племето ли не го е поискал за себе си. „Дано да е защото си спечелил ти!“, коментира фен на харманлията. Отговорът на Гената обаче е повече от лаконичен: „Може би е просто късмет, ама на дали!“.

Не изпускай тези оферти:

В същото време задоволявайки любопитството на почитателите си в Instagram, Генчо нареди и дрийм тима си в тазгодишното издание на Игрите. Според него в звездното племе на най-подготвените участници място имат:

най-близките му Аспарух и Георги от „Непобедимите“, Мани от разпадналото се племе на „Супер героите“, както и цели петима от „Безстрашните“ – Валери, Фифо, Мирела, Рали и Михаела.

„За мен не остана място, както и за други силни оиграчи, ама какво да се прави…“, пошегува се харманлията.

Още за игри на волята:

Отпадането на една от най-силните жени от „Игри на волята“, а именно Михаела, която мнозина сочеха не само за сигурен финалист, но дори и за победител в тазгодишното четвърто издание на риалити формата, беше изключително изненадващо за телевизионните зрители и то на такъв ранен етап от играта.

Чаровната брюнетка, която е луда фенка на екстремните преживявания, направи много силна игра и накара всички на Арената да я уважават заради отдадеността ѝ в битките и в отношенията извън тях. Това, което споделя тя часове след отпадането си, със сигурност ще провокира редица коментари оттук нататък.

„Искам да си запазя хубавите спомени, а другите да оставя зад гърба си. Не се сърдя на никой в игри, макар че някои момичета се обърнаха срещу мен. Искаше ми се женската коалиция да продължи докрай, но все пак така са решили другите“, сподели Мишето пред Гала в „На кафе“.

Приятелят на красавицата се оказал най-изненадан от всички, когато я видял, защото бил повече от сигурен, че именно тя ще е големият победител в шоуто. А за всички, които си мислят, че напрежението между Михаела и Жени Джаферович в шоуто, ще се пренесе и извън него, Михаела отвръща, че двете са в нормални отношения и напрежението е останало в миналото.

Риалити героинята призна още, че с Ралица, с която се сближиха най-много по време на риалити формата, са създали хубаво и силно приятелство, продължават да са все така близки и много често се виждат, пише Шоу Блиц.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зодиите, чийто живот ще се промени СЪДБОВНО след 5 ноември 2022 г.: разкритията на Тамара Глоба
Next: Ясновидката Веска Ковачева: Трима генерали ще спасят България. Това чувам!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.