Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Атанасов отговори на Борисов, отиваме ли на избори
  • Новини

Ген. Атанасов отговори на Борисов, отиваме ли на избори

Иван Димитров Пешев март 6, 2024
sdfvdfvkfdkbdfgbkgf.png

Не отиваме на избори. Това каза пред журналисти председателят на ДСБ и съпредседател на ДБ Атанас Атанасов във връзка с думите на Бойко Борисов в Букурещ, където председателят на ГЕРБ присъства на конгреса на Европейската народна партия.

„Очевидно е, че имаме ситуация, в която са изострени отношенията между партньорите. Надявам се в края на седмицата да започнат конкретни преговори. Да седнем на масата на преговорите двете страни и да отделим спорното от безспорното. И в спорното да търсим решения, защото няма нерешени въпроси, ако има политическа воля“, каза Атанасов.

Такова единомислие в парламента, такова единодушно гласуване да си замине този кабинет. Това прочетох. До снощи си бяха изтеглили предложението да се гласува оставката, сутринта го внесоха пак и не виждам защо по този арогантен начин се отнесоха с всички в парламента. Денков дойде, хвърли си оставката и си замина с кабинета, за да не участва в дебатите.

Това заяви пред журналисти в Букурещ лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.

„И питам моите некоалиционни партньори така ли се отстоява правителство? Защо бързаха да го направят, защо е това е надменно отношение“, попита той.

„Чух Асен Василев, който си е сменил и зам.-шефа на Митниците и каза, че ще има само козметични промени в кабинета. Ако няма радикални реформи в кабинета, регулаторите и съдебната система, няма да участваме. Без кардинални промени, включително и на Асен Василев, аз повече няма да го подкрепям“, отсече Борисов.

„С това си поведение днес ни пратиха в ръцете на Радев. Защо беше нужно да съсипят правителството днес? И да цъка часовник в ръцете на президента. Ако Радев не беше джентълмен, утре можеше да назначи консултациите“, каза още лидерът на ГЕРБ.

„Тези хора в момента играят една игра – да излезе, че ГЕРБ е виновен за това, че отиваме на избори. Видяха добре социологията, че ако са разделени двата избора – евроизборите и предсрочния вот, те на европейските избори ще катастрофират.

И затова тикат за 2 в 1. Само че трябва да излезем ние виновни. Понеже не искам да излизам виновен съм изпратих с техните дами – дамски екип. Ако намерят кардинално решение за кабинета, ще отида да се подпиша“, изгаври се Борисов с лидерите на ППДБ, определяйки ги за „дами“.

Няма никаква надежда, добави Борисов на въпрос има ли надежда да се случи ротацията.

„Какво да правя на преговорите. Те са един рояк лидери, войводи. А аз един четник. Няма изходът. Изходът беше приключен днес“, закани се бившият премиер.

„Асен Василев вика: „Много готино правителство“. Как няма да е готино – ти си узурпирал цялата власт“, негодува Борисов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Внимавайте, когато ви боли в горната лява част на корема! Ето пълна карта на болката в корема!
Next: Стана ясно защо арестуваха Жана Бергендорф, ето какво се случва с нея

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.