Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Мутафчийски показа смъртоносен спомен от най-черната Коледа, призна нещо зловещо
  • Новини

Ген. Мутафчийски показа смъртоносен спомен от най-черната Коледа, призна нещо зловещо

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
dsfvfvfdvfdvfdvdf.png

Атентатът в Кербала е най-черната Коледа за България, 2003 г., когато бе нападната базата Индия. Това каза пред Нова нюз шефът на ВМА ген.-майор д-р Венцислав Мутафчийски.

„След атентата бе събрана група от ВМА, и аз бях сред тях. Заминахме много бързо, обиколихме абсолютно всички болници, в които са настанени наши войници, за да преценим кои могат да бъдат евакуирани и кои – не“, спомни си той.

 

И по молба на водещата показа зловещия подарък, който стои на бюрото му.

„Това е парче от цистерната, която се взриви в нашата база. Донесе ми го г-н Свинаров, тогавашният министър на отбраната. Каза ми: „Това нещо ще стои по-добре във вашия кабинет“. Той знаеше какво направихме тогава. Аз съм много благодарен, че ми го донесе“, заяви военният медик.

„Държа го в кабинета си. Това е частица от нещо, което първо събуди в мен чисто научен интерес. Тогава разбрах, че нямаме достатъчно добри познания по отношение на взривната травма. Това бе повод да напиша първата си дисертация.

Намираме се в много смутни времена, в които тероризмът е повсеместен. 10-ина години след това бе атентатът в Сарафово. Той ми напомня, че винаги трябва да сме готови при терористичен акт, трябва да сме готови с отговора си при такива предизвикателства“, каза още той.

„ВМА си научихме уроците от ковид пандемията. В национален мащаб обаче не мога да отговоря на този въпрос, по-скоро не“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село
Next: Лияна Панделиева: Утрото на Бъдни вечер започнах в спешното отделение на Окръжна болница

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.