Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Мутафчийски потъна в скръб! Отиде си светило на ВМА
  • Новини

Ген. Мутафчийски потъна в скръб! Отиде си светило на ВМА

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
vsahdfhfhgfj.jpg

След продължително боледуване в събота е починал о.р. полк. проф. д-р Юлиан Райнов, д.м. – дългогодишен ръководител на Клиниката по хематология на ВМА. Тъжната новина съобщиха колегите му във Фейсбук. 

„Скъпи колеги,

С прискърбие Ви съобщаваме, че след продължително боледуване снощи ни напусна о.р. полк. проф. д-р Юлиан Райнов, д.м. – дългогодишен ръководител на Клиниката по хематология на ВМА.

Проф. Райнов бе изключителен човек, преподавател и лекар, отдаден на пациентите, медицината и науката. Целият си професионален път той посвети на Военномедицинската служба на Република България. За нас той ще остане ярък пример за отдаденост и за последователно следван път.

Ръководството и личният състав на ВМА изказваме своите най-искрени и дълбоки съболезнования към семейството и близките на проф. Райнов.

Светла му памет!“

Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS
Началник на ВМА

О.р. полк. проф. д-р Юлиан Райнов, д.м. е роден в гр. Шумен, където работи като войскови лекар във Висшето военно-артилерийско училище.

В продължение на над 50 години изминава пътя от ординатор, асистент, старши асистент, главен асистент в Клиниката по гастроентерология и хематология. По-късно е заместник-началник, началник на Клиниката по хематология на ВМА-София.

Има 4 клинични специалности: вътрешни болести, военно-полева терапия, клинична хематология и онкология, с множество специализации у нас и в чужбина.

Защитава дисертация и придобива образователната и научна степен „доктор”, от 2002 г. е избран на академичната длъжност „доцент”, а от 2016 г. – за „професор”.

Научен ръководител и научен консултант на много специализанти, докторанти, участник в изпитни комисии по вътрешни болести и председател на държавната изпитна комисия за специалността „Клинична хематология”.

Дългогодишен преподавател в МУ-София и СУ „Климент Охридски”, където чете лекции на студенти от 3-ти и 5-ти курс на български и английски език. Участва в изпитните сесии.

Има над 410 научни труда, публикации у нас и в чужбина, цитирания в чужди и наши научни списания, висок импакт фактор.

Дългогодишен председател на Българското медицинско сдружение по хематология, понастоящем зам. председател и член на Управителния съвет. Дългогодишен консултант и експерт в МЗ, БЛС и НЗОК.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вежди Рашидов: Не вярвам, че днес Бойко Борисов ми е приятел. Вече няма нужда да ми се обажда
Next: Гръм в рая: Борисов скочи на министър от кабинета Денков, смрази журналистка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.