Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Мутафчийски потъна в скръб! Отиде си светило на ВМА
  • Новини

Ген. Мутафчийски потъна в скръб! Отиде си светило на ВМА

Иван Димитров Пешев септември 17, 2023
vsahdfhfhgfj.jpg

След продължително боледуване в събота е починал о.р. полк. проф. д-р Юлиан Райнов, д.м. – дългогодишен ръководител на Клиниката по хематология на ВМА. Тъжната новина съобщиха колегите му във Фейсбук. 

„Скъпи колеги,

С прискърбие Ви съобщаваме, че след продължително боледуване снощи ни напусна о.р. полк. проф. д-р Юлиан Райнов, д.м. – дългогодишен ръководител на Клиниката по хематология на ВМА.

Проф. Райнов бе изключителен човек, преподавател и лекар, отдаден на пациентите, медицината и науката. Целият си професионален път той посвети на Военномедицинската служба на Република България. За нас той ще остане ярък пример за отдаденост и за последователно следван път.

Ръководството и личният състав на ВМА изказваме своите най-искрени и дълбоки съболезнования към семейството и близките на проф. Райнов.

Светла му памет!“

Генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., FACS
Началник на ВМА

О.р. полк. проф. д-р Юлиан Райнов, д.м. е роден в гр. Шумен, където работи като войскови лекар във Висшето военно-артилерийско училище.

В продължение на над 50 години изминава пътя от ординатор, асистент, старши асистент, главен асистент в Клиниката по гастроентерология и хематология. По-късно е заместник-началник, началник на Клиниката по хематология на ВМА-София.

Има 4 клинични специалности: вътрешни болести, военно-полева терапия, клинична хематология и онкология, с множество специализации у нас и в чужбина.

Защитава дисертация и придобива образователната и научна степен „доктор”, от 2002 г. е избран на академичната длъжност „доцент”, а от 2016 г. – за „професор”.

Научен ръководител и научен консултант на много специализанти, докторанти, участник в изпитни комисии по вътрешни болести и председател на държавната изпитна комисия за специалността „Клинична хематология”.

Дългогодишен преподавател в МУ-София и СУ „Климент Охридски”, където чете лекции на студенти от 3-ти и 5-ти курс на български и английски език. Участва в изпитните сесии.

Има над 410 научни труда, публикации у нас и в чужбина, цитирания в чужди и наши научни списания, висок импакт фактор.

Дългогодишен председател на Българското медицинско сдружение по хематология, понастоящем зам. председател и член на Управителния съвет. Дългогодишен консултант и експерт в МЗ, БЛС и НЗОК.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вежди Рашидов: Не вярвам, че днес Бойко Борисов ми е приятел. Вече няма нужда да ми се обажда
Next: Гръм в рая: Борисов скочи на министър от кабинета Денков, смрази журналистка

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.