Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Попов: Руската армия задейства план Б, но в Киев я чака
  • Новини

Ген. Попов: Руската армия задейства план Б, но в Киев я чака

Иван Димитров Пешев март 11, 2022
gegenpovoov.jpg

Когато воюваш с мирни граждани, войната става ужас и тогава става въпрос кой ще издържи психически на този ад. Това коментира пред Нова тв ген. Константин Попов.

Виждаме, че културата на руската армия е следната – тя трябва да защитава Русия и врагът е винаги изключително лош, затова масово врага трябва да се унищожава.

Проблемът е, че армията в момента не може да си позволи много жертви, защото ще загуби информационната война, сърцата на хората. Когато влязат в Киев войната наистина ще стане ужасна и е много вероятно обикновените украинци да победят, тъй като ще окажат огромна съпротива, коментира той.

Киев може да се окаже огромен капан за руската армия. Пък и какво ще спечели Путин, ако сложи своето знаме върху парламента на Киев? Нищо.

Центърът на тежестта не е само Киев, а цяла Украйна, включително и Запада. Той това никога не може да го постигне, коментира той.

Руският център на тежестта е Москва. И ако до 24 февруари този център беше недосегаем, то сега той е атакуван с икономически и политически средства. Колкото по-дълго продължава тази война, толкова Русия става по-уязвима. Тази война не е само за Украйна, тя не е само за Русия. Тя е за глобалното преразпределяне на света и търсене на устойчивост в някакъв бъдещ свят, обясни той.

Огромният руски конвой, който е обградил Киев от толкова много време е план Б. Защото руската армия не успя да смаже Украйна за няколко дни, както беше планирано, не се постигнаха целите на Путин. Коментира още Константин Попов.

Какво постигна Путин? Той в началото казваше, че Украйна не съществува, тя е изкуствено създадена, тъй като украинци и руснаци са едно цяло. Той искаше бързо да се сдобие с приятелска страна. Но не я намери.

Вижте какво става, какво говорят хората. Не може да се намери мир, в който Путин е големия победител. И тук трябва да се намери някакво решение, защото тази война е ужасна и трябва да бъде прекратена, коментира той.

Вече е късно нещата да зависят само от Путин или от Зеленски. Дори Зеленски да иска да отстъпи малко, не знам колко от хората с автомати, които сега отбраняват свободата си ще му позволят това.

Не знам доколко западните държави биха се съгласили на това. Трябва да се намери някакво решение, но никой не знае какво може да бъде то в момента, коментира той.

Путин има страхотно предимство, защото има мандат да управлява Русия до 2036 година. Европейските лидери нямат такъв мандат. Т.е. Путин може да отложи някакво решение, може да се постигне някакво съгласие, но дали ще се постигне траен мир, дали след няколко години отново да се възобновят враждебни действия, е съвсем друг въпрос, посочи той.

Това, което най-вероятно иска Путин е такъв успех, че да може да постигне много в едни бъдещи преговори. Т. е. отстъпките му в преговорите да се минимални, допълни той.

В момента не виждам желание Путин да завладява и други държави. Той в момента води война на два фронта – от една страна са санкциите и той трябва да преориентира икономиката, а едновременно с това има война с Украйна. Това е твърде много, за да може да си позволи да продължи военни действия в още една държава, коментира генералът.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кървава баня: Такова зверско убийство не е имало досега в България, почерня от полиция
Next: Родилката от украинската болница била менте

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.