Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ген. Ралчев обяви какво се е случило с убиеца на Алексей Петров
  • Новини

Ген. Ралчев обяви какво се е случило с убиеца на Алексей Петров

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
gelralslcakscsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Когато поръчката е направена към професионалисти и те имат достатъчно време
за подготовка, трудно ще се стигне до поръчителя.

В повечето случаи изпълнителят
или изчезва от България, или изчезва от белия свят.

 

Във всички случаи това ще затрудни много службите, тъй като опитите, които бяха
правени назад във времето върху Алексей Петров, показаха, че той е двузначна личност“,
това каза бившият служител в НСО ген. Румен Ралчев пред Bulgaria ON AIR.

 

Той анализира предишните опити за покушение и възможните мотиви за убийството.

 

„Беше сътрудник на отделните служби, имаше възможността да контактува с повече
хора от различни прослойки и различни етноси.

Това му даваше възможност да се
добере до повече информация, което в дадени моменти също може да е една от причините
за опитите, които се правеха и финалът, който сложи точка на неговия живот“, коментира
ген. Ралчев.

 

Според него убийството не е било предизвестено. „Той беше много предпазлив по отношение на
себе си. Прекалено много се успокои.

Независимо, че беше осъден от последния атентат изпълнителят, а не поръчителят,
тъй като това беше междинното звено, това не означава, че е вечно отрязана главата на ламята.

 

Там връщане на пари няма, има изпълнение на поръчка. Във всички случаи има някакво
подценяване. Трудно е да се опази човек, когато има поръчка за него. Ако някой
я долови той е в състояние да се договори“, заяви бившият служител в НСО, който
е и масон.

По думите му службите не са имали предварителна информация за случая.

„Спокойствието, с което е тръгнал, показва, че е бил уверен, че е в безопасност.
А той никога не можеше да бъде в безопасност“, на мнение е той.

 

Случаят не може да се свърже с опита за покушение над Иван Гешев“, посочи ген.
Ралчев. „Грешката беше на Алексей Петров, че той активно се зае да кара главния
тогавашен прокурор да се оттегли. Кой е Алексей Петров, че да каже на главния
прокурор „оттегли се“?

 

Той играеше или е повтарял думи, които са му сложени в устата, най-вероятно от
обкръжението около него, което може би е вътре в играта във връзка с неговия край“,
каза още той.

 

Ген. Ралчев обясни при какви условия НСО охранява полиците ни. „Има тричленна
комисия, която трябва единодушно да се съгласи, че сигналът е остър за даден действащ
политик или бивш такъв“, добави той.

 

Овладяването на службите винаги е била задача номер едно на тези, които са на
власт, а целите са притискане на опозицията, информационно осигуряване, влияние
в обществото и предпазване на свои кадри, настоя бившият служител в НСО.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Да, баща съм, имам деца
Next: Пандора изригна: Не е така както казват, ченгетата ме накиснаха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.