Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги Петков – Гого от Игри на Волята: Да, изтеклата за мен информация отговаря на истината
  • Новини

Георги Петков – Гого от Игри на Волята: Да, изтеклата за мен информация отговаря на истината

Иван Димитров Пешев януари 9, 2023
gasdoasdkas.png

Георги Петков, по-известен като Гого, се превърна в любимец на зрителите на Нова телевизия с „Игри на волята“ заради спокойното и премерено поведение, което демонстрира.

Решил да участва в екстремното шоу по време на ваканцията си миналата година, която прекарва у нас. Иначе от години работи в Саудитска Арабия като треньор по фитнес.

Приятел му предложил да се пробва, след като му показал запис от предишен сезон.

Касим и Георги Петков – Гого и двамата участници в „Игри на волята“ и любимци на публиката.

Не изпускай тези оферти:

„Не гледам телевизия, не живея в България, затова нямах представа за какво става дума. Когато съм в родината, се стремя да живея навън, без да гледам в телефона или екрана на телевизора“, признава той. Трябвало да се прибере в Саудитска Арабия на 3 декември 2021 година, но заради лошото време полетът бил отменен, пише „Хотнюз“.

На 5 декември получил покана да отиде на изпит за Игрите, затова удължил престоя си у нас с неплатен отпуск.

Минал и втори кръг през април, а шефовете му в арабската държава го пуснали и за лятото, за да се снима в предаването. Не съжалява за участието си, защото бил твърде отгчен от работата си и еднаквия, макар и богат и спокоен живот в чужбина.

Пък половин година не бил срещал жена в мюсюлманската държава, където правилата са изключително строги. След края на предаването се върнал само за месец в Саудитска Арабия, за да уреди отношенията си с работодателите и вече от два месеца живее постоянно в България.

Формата, в която Георги Петков – Гого е влезнал в изданието на „Игри на волята“ с цел победа.

„Получавам много писма от почитатели, които ме поздравяват за представянето в предаването и искат да разберат още подробности за спорта, който практикувам-калистеника. Правя много благотворителни събития за деца с увреждания в България“, разказва Гого пред журналиста Христо Денев от „БНР“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Създателите на Фермата – Иван и Андрей: Да потвърждаваме, информацията отговаря на истината
Next: Драма в автобус – съобразителен шофьор заподозря, че едно дете е отвлечено. Постъпката му заслужава адмирации

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.