Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги Рачев: Не помня такова нещо от 1980 година
  • Новини

Георги Рачев: Не помня такова нещо от 1980 година

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
rqwqfgsdbttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри БТВ: Не помня такова нещо от 1980 година, Георги Рачев обяви прогнозата за уикенда и август

Прогнозата на Георги Рачев по БТВ зарадва зрителите.

Не е нужно да ходите на плаж в Гърция, защото в България времето ще е прекрасно.

Периодът на валежи и най-вече градушките отминава сподели професор Георги Рачев пред БТВ.

След това рязко застудяване, което в никакъв случай не е нещо извънредно започва постепенно затопляне и връщане на температурите към нормалното.

Очертава се една добра картина за отпуски.

Пътувайте и се радвайте на времето, призова Златимир Йочев, който често говори за отпуски в ефир.

 

„Това захлаждане, което е в момента не е нещо невиждано за този период на годината. Лично аз съм мерил 1980 година на Северното Черноморие 11 градуса. След като вятъра откара топлата вода навътре на нейно място излиза придънна, която е студена.

На тухли сме стъпвали, защото докато чакаш минута-две да се темперира термометъра крачетата ти изтиват.

Хубаво време предстои в близките дни. Изпращаме един изключително топъл месец. И идва август, но такива температури, каквито преживяхме не се очакват. Слънцето вече не е толкова високо, по морето времето ще бъде убийствено, водата малко хладна, но пък е свежо.“

 

Вторник, сряда и четвъртък ще е над 35 градуса. След това пак ще има дребно смущение.

Идва меката топлина на август. Денят намалява, малко се увеличава нощта. Сутрин свежо, няма да ги има тежките, влажни тропични нощи. Пак казвам, топъл, слънчев, мек и сравнително сух месец август.

Професор Рачев показа пред Златимир Йочев къде са най-ниските сутрешни температури, но стойността им от 7 градуса не е рекорд, подчерта той. Традиционно август е най-сухия месец и сега няма да е изключение, валежите ще са оскъдни и на много малко места.

 

Дори и чуждестранните модели не показват някакво отклонение от обичайното за този период на годината време. Температурите ще се въртят около и малко над 30 градуса, ще се диша спокойно, обеща синоптикът. Прикани хората, които имат възможност да се насладят на морето, тъй като това е най-добрия период за отдих на морския бряг.

Ето и прогнозата за събота и неделя по градове:

София до 32 градуса утре и в неделя с променлива облачност. В понеделник се очаква гръмотевична буря и температури до 28 градуса.

Варна до 29 градуса и слънчево събота и неделя. В понеделник ще превали.

Бургас до 31 градуса събота и неделя. В понеделник с един два градуса по-студено.

Пловдив до 34- 35 градуса събота и неделя. В понеделник дъжд и до 31 градуса.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майката на Туньо: Дано Трифон не бъде забравен
Next: Не умирайте с мъртвите. Не забравяйте, че виждаме само едната страна на монетата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.