Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Георги Рачев: Температурите падат с 10-12 градуса за една нощ
  • Новини

Георги Рачев: Температурите падат с 10-12 градуса за една нощ

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
gewtewhhfhfhf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

През нощта в сряда срещу четвъртък температурите падат с 10-12 градуса. Това прогнозира в ефира на бТВ проф. Георги Рачев. Но после пак следвало затопляне.

„Има много обяснение за горещото овреме в Северозападната част на Китай и затова, че това ще е най-топлото лято. Една от големите причини е ,че мусона се забави. Ел Ниньо също оказва влияне, но не се е развихрил. Той ще се развихри и догодина и може би ще задмине 2016 година, която беше най-топлата година на Земята“, заяви той .

Той подчерта, че температурата на замяната не се мери, а се изчислява.

„Абсолютен факт е, че градусите на въздуха са се повишили, както и тези на океана. Оттам идва и глобалното затопляне“, подчерта Рачев.

„Ние искаме нов Закон за туризма, но него го няма“, подчерта Рачев. По думите му нямаме гаранционен фонд, който да гарантира пътуването на българите в чужбина.

Проф. Рачев посочи, че не е изненадващо, че няма персонал у нас. По думите му това са проблеми от години. „За първото полугодие България има толкова туристи, колкото в Албания. Пореден сезон Гърция и Турция правят фантастични сезони.

„Световният съвет по туризъм оценява, че тази година приходите приходите от чужденци у нас е са с 5 млрд. по-малко спрямо 2019 година. Тогава са били 15 млрд., сега се очаква да бъдат 10 млрд.“, подчерта проф. Рачев.

По думите му зимният туризъм не изпитва толкова сериозни трудности, колкото Черноморието.

„Природата ме научи, че не искам да съм родител номер едно или две. Всяка едно дете се ражда със своя пол. Когато започне да избира парламент и президент, тогава да да може да се самоопредели. Не сме равни от момента, в който яйцеклетката се радели на четири. Любимата ми българска дума е „можем“, посочи проф. Рачев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Току-що се разведе, а вече стяга нова сватба! Джизъса се сдуши с кандидат-тъста си, получи благословията
Next: Мъж доставя пица на уплашена дама, намира бележка Помогнете ми! в банкнотите, които тя му дава

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.