Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЕРБ заплашиха: Ще се стигне до война
  • Новини

ГЕРБ заплашиха: Ще се стигне до война

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
arkaskhaksvaina.png

Страстите в парламента завряха.

Жестоко напрежение предизвиква в парламента въпросът за евентуалния избор на вътрешния министър в оставка Бойко Рашков за председател на държавната антикорупционна комисия КПКОНПИ. Назначението му е основното условие на „Продължаваме промяната“ (ПП), за да подкрепи правителство с мандата на БСП.

Това толкова силно тревожи ГЕРБ-СДС, че тази сутрин бившите управляващи директно предупредиха социалистите, че ще се стигне до война, ако Рашков получи поста, предаде Сега.

Заканата дойде от водача на депутатите от формацията Десислава Атанасова, която направи специална декларация по този повод. Тя напомни, че по нареждане на шефа на МВР бяха арестувани партийният й водач Бойко Борисов, както и други видни гербери – действия, които съдът впоследствие обяви за незаконни.

„Бойко Рашков се превърна в символ на милиционерския произвол и антидемократичния терор, който Кирил, Асен и компания се опитват да установят в България в 21 век“, обяви цветисто Атанасова.

По думите й, водачите на „Промяната“ искат от левицата да им назначат Рашков за тяхна „персонална бухалка и Велик инквизитор“. Тя предупреди социалистите, че ако се съгласят с това, „ще обявите война не само на най-голямата опозиционна партия, но и на правораздавателната система, на гражданското общество и на гражданския мир“.

Това ядоса шефа на червените депутати Георги Свиленски. Той изскочи на трибуната, за да отговори на „глупостите, които наговори“ Атанасова, както сам се изрази. „БСП много добре знае какво предлага, когато казва – Бойко Рашков да е шеф на КПКОНПИ. Но и вие много добре знаете какво означава това“, заплашително се обърна Свиленски към герберите.

Много повече обаче го беше разгневило твърдението на Атанасова, че кабинетът „Петков“ е „заложил мини“, които ще избухнат при следващото управление. Свиленски тъкмо започна да изрежда успехите на левицата в правителството и водещият заседанието Мирослав Иванов му спря микрофона. Причината беше в неособено деликатния език на соцдепутата, а също и защото Свиленски нямаше право в момента да прави подобно изказване.

Накрая на трибуната излезе лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Изненадващо обаче той не се изказа срещу Рашков, с когото движението е в открита война от назначението му като вътрешен министър миналата година. Вместо това се впусна в неясно адресирани критики към лица от „Промяната“, които обвини, че налагат „лъжата като нещо нормално в тази зала, клетвопрестъпничеството като патриотизъм, нарушаването на конституцията и законите на страната като героизъм“.

После се разбра, че Карадайъ иска от Мирослав Иванов да обяви публично, че председателският съвет на парламента е отменил наказание, наложено на депутата от ДПС Хамид Хамид за негово нелицеприятно изказване от трибуната. Водещият заседанието обаче твърдо защити решението си да накаже Хамид с думите, че някои парламентарни групи толерират език на омразата, с което той не може да се съгласи.

Битката около Рашков вероятно ще продължи и по-късно днес в парламентарната антикорупционна комисия. На заседанието й следобеда трябва да бъде обсъден проектът на „Промяната“ за закон за противодействие на корупцията. Разглеждането му досега се проваляше заради бойкот от страна на опозицията, включително и ИТН, на която социалистите в момента разчитат да подкрепи ново правителство.

По думите й, водачите на „Промяната“ искат от левицата да им назначат Рашков за тяхна „персонална бухалка и Велик инквизитор“.

Тя предупреди социалистите, че ако се съгласят с това, „ще обявите война не само на най-голямата опозиционна партия, но и на правораздавателната система, на гражданското общество и на гражданския мир“.

Това ядоса шефа на червените депутати Георги Свиленски. Той изскочи на трибуната, за да отговори на „глупостите, които наговори“ Атанасова, както сам се изрази.

„БСП много добре знае какво предлага, когато казва – Бойко Рашков да е шеф на КПКОНПИ. Но и вие много добре знаете какво означава това“, заплашително се обърна Свиленски към герберите.

Много повече обаче го беше разгневило твърдението на Атанасова, че кабинетът „Петков“ е „заложил мини“, които ще избухнат при следващото управление.

Свиленски тъкмо започна да изрежда успехите на левицата в правителството и водещият заседанието Мирослав Иванов му спря микрофона. Причината беше в неособено деликатния език на соцдепутата, а също и защото Свиленски нямаше право в момента да прави подобно изказване.

Накрая на трибуната излезе лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Изненадващо обаче той не се изказа срещу Рашков, с когото движението е в открита война от назначението му като вътрешен министър миналата година.

Вместо това се впусна в неясно адресирани критики към лица от „Промяната“, които обвини, че налагат „лъжата като нещо нормално в тази зала, клетвопрестъпничеството като патриотизъм, нарушаването на конституцията и законите на страната като героизъм“.

После се разбра, че Карадайъ иска от Мирослав Иванов да обяви публично, че председателският съвет на парламента е отменил наказание, наложено на депутата от ДПС Хамид Хамид за негово нелицеприятно изказване от трибуната.

Водещият заседанието обаче твърдо защити решението си да накаже Хамид с думите, че някои парламентарни групи толерират език на омразата, с което той не може да се съгласи.

Битката около Рашков вероятно ще продължи и по-късно днес в парламентарната антикорупционна комисия. На заседанието й следобеда трябва да бъде обсъден проектът на „Промяната“ за закон за противодействие на корупцията.

Разглеждането му досега се проваляше заради бойкот от страна на опозицията, включително и ИТН, на която социалистите в момента разчитат да подкрепи ново правителство.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Приятелките ми се избиват за рецептата: Патентованите ми мариновани чушки – тайната е в чесъна
Next: Кирил Петков: Хванахме се за главата в Брикел, на хората взе да им прилошава

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.