Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЕРБ и ПП в преговори за експертен кабинет?
  • Новини

ГЕРБ и ПП в преговори за експертен кабинет?

Иван Димитров Пешев май 18, 2022
bgpepbeprr.png

Депутатът от ГЕРБ-СДС и лидер на движение „Гергьовден“ Любен Дилов-син преди малко заяви пред ПИК: „Разговарял съм с депутати от почти всички парламентарни сили, включително и от „Продължаваме промяната“, за създаването на експертен кабинет в този парламент. (…) Това е единственият вариант за стабилно управление“.

И поясни, че разговорите са само на личностно ниво, все още няма нищо официално, но скоро и това можело да се случи: „Не мога да накарам Десислава Атанасова да излезе и да тръгне да се помирява с „Продължаваме промяната“, при положение че арестуваха лидера й за смайване на цяла Европа. Не мога да кажа на ГЕРБ това, те ми казват, че най-малкото очакват елементарно извинение.“

Сериозно ли едно извинение би било достатъчно, за да се започнат преговори между ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ за съставяне на експертен кабинет? Ако това искаше да ни каже Любен Дилов-син, значи има нещо скрито, което българите не знаят. Дали някаква уйдурма за Северна Македония и за Украйна, дали нареждане от Американското посолство, дали страх от провал и нежелание да се носи отговорност в тази тежка за България ситуация.

Или пък е просто поредна глупост, която се коментира в стаичката на ГЕРБ. Защото подкрепа за експертен кабинет срещу елементарно извинение, както се изрази Дилов-син, звучи абсурдно. Абсурдно звучи на фона на бруталните репресии срещу членове на ГЕРБ, на фона на арестите на Борисов, Горанов и Арнаудова и тормоза срещу кметове на партията.

Абсурдно звучи и защото не е ясно какво експертно можеш да търсиш в тази сбирщина, наречена „Продължаваме промяната“. Семейни приятели, бизнес партньори, кумове, съпруги и любовници. Или както Радев обобщи – „шарлатани“.

Абсурдно звучи и на фона на възможността при предсрочни избори ГЕРБ да спечели убедително, а П-тата да се борят с ДБ за влизане в парламента.

Абсурдно е и още защото тези, с които тръгваш да правиш експертен кабинет, доведоха държавата до невиждани кризи, чутовна инфлация, рязко обедняване и глад за българина.

Съвсем не толкова абсурдно обаче звучи тази идея, ако погледнем поведението на ГЕРБ през последните няколко месеци. Депутатите на Борисов са го ударили на празни приказки и се ослушват за вот на недоверие, въпреки че поводи имат безброй. За промяна на Изборния кодекс пък въобще вече не се говори.

Пак ли ще ходим на избори с машини, при положение че има мнозинство в този парламент за връщане и на хартиените бюлетини? Защо ГЕРБ на няколко пъти спаси коалицията с гласувания в парламента? Защо не се внася вот на недоверие?

Все въпроси, които намират логичен отговор в изказването на Любен Дилов-син.

Дано обаче депутатите на Борисов си дават сметка, че участието на ГЕРБ в експертен кабинет с „Продължаваме промяната“, с ДБ или с ИТН би имало пагубен ефект не само за тях, но и за България.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трагедия сполетяла Иво Аръков. Починала е жената до младия актьор
Next: Ани Салич призна: Да, живея със Сотир Цацаров

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.