Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЕРБ се отричат от Вежди Рашидов?
  • Новини

ГЕРБ се отричат от Вежди Рашидов?

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
vzedaqdasdqqw.png

Десислава Атанасова и Деница Сачева скочиха на Вежди след скандалния запис…Хем той имена не беше казвал (ОБНОВЕНА)

Като „неуместни“ и „недопустими“ определи думите на Вежди Рашидов шефката на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова.

„Думите, изречени от Вежди Рашидов са неуместни и недопустими, особено в настоящия дебат и момент. ПГ на ГЕРБ – СДС категорично се разграничава от изказа и съдържанието и настоява Вежди Рашидов да се извини публично“, написа тя в социалните мрежи.

По-рано днес депутатът от ГЕРБ каза: „Има и сега закони. К‘во чешеме езици? Всички ку*ви се събудиха да се сетят, че са били преди 15 години изнасилвани.

Като с оня американския режисьор, където го направиха на маймуна“. Думите му бяха насочени към зам.-председателката на НС Росица Кирова, която обаче не бе изключила микрофона си, и така изказването на колегата и‌ отекна в залата.

По-късно той се извини за думите си.

Във фейсбук колежката му Деница Сачева също го разкритикува: „Днес колегата Вежди Рашидов направи недопустимо изказване макар и в частен разговор в парламента. Извинението му трябва да е задължително и лично, а поуката за всички ни.“

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма трагедия на морето: 12-годишно дете се удави
Next: На дъното на 124-метрова фуния в океана откриха нещо, което разтревожи учените

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.