Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гери остана без татко и спешно с баба й имат нужда от помощ
  • Новини

Гери остана без татко и спешно с баба й имат нужда от помощ

Иван Димитров Пешев януари 23, 2023
geriririasira.png

Зов за помощ пуснаха от ЗПДБ Подай Ръка.

Малко момиченце и баба му, която се грижи за него се нуждаят от помощ.

Ето какво пишат от организацията:

Здравейте, Приятели.
С молба за помощ към нас се обърна бабата на тази прекрасна госпожица – Гергана на 6 години от София.
Ани отглежда сама своето внуче.

Не изпускай тези оферти:

В началото на месец декември, бащата и детето се качват в асансьор в блока в който живеят.
Засядат в него, след като тока спира, като детето започва да плаче.

Бащата опитва да излезнат, като за съжаление пада от четвърти етаж в асансьорната шахта.
На 30.12 Георги умира от раните си в болница.

Грижите за Гергана са предоставени от социални грижи на Ани.
От всичкият стрес и шок, Гергана също влиза в болница в началото на януари.

Сега, за да осигури всички грижи около детето, да погребат бащата, бабата излиза в неплатен отпуск.

Живеят под наем в град София и бабата има нужда от подкрепа, за да получат и двете с Гери шанс за по – добър старт.
Нуждаят се от средства за плащане на наем (350лв е наема им) и битови сметки.
Детето има нужда от дрехи и обувки –

Размер 31-32 за обувки и дрехи 134см
Необходими са им и спални комплекти (80/200см)
Имат небоходимост от готварска печка и от пералня.

Нямат кабелна телевизия и интернет, а детето се разнообразява с гледане на детски и ще им пуснем такава.
Телевизорът обаче им е изгорял и ако някой има излишен може да го подари на семейството.

Детето ще бъде първолак и ученическа раница, тетрадки, химикалки и други принадлежности ще е хубаво да им осигурим от сега.
Бабата има и наследен кредит от който има запор.

Може да подкрепите каузата ни за Гергана и нейната баба, чрез сметка:
BG60STSA93000027878362
Банка ДСК/STSABGSF
За Подай ръка ЗПДБ
Основание: Дарение за кауза 2
PayPal: [email protected]

Всеки, който желае може да подкрепи бабата и детето лично.
Може да се свържете с екипа ни на 0893/025-067 и колегите ни ще ви заведат на място при тях.
Лични данни публично/онлайн не предоставяме.

За да запазим спокойствието и сигурността на семейството, посещение на адрес се организира единствено в присъствието на наш екип.
Ако сте от София, може да дарите храна, дрехи или друго в нашия офис.

София, ул. Иван Сусанин 42-Б, офис 3

От Понеделник до петък:
10:30-18:00

Ако сте от друго населено място може да използвате някой от куриерите в страната.
За повече информация: 0893/025-067

Благодарим Ви, Приятели.

Снимката е качена с одобрението на бабата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 15-годишна спаси момиче от непознат на улицата. Представил се за приятел на баща ѝ
Next: Аз съм бивша кралица на красотата: Говоря с извънземни и те ни предупреждават за гладомор на Земята

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.