Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Германец обиколи цял свят, дойде у нас и отсече: Открих непознатото съкровище на Европа
  • Новини

Германец обиколи цял свят, дойде у нас и отсече: Открих непознатото съкровище на Европа

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
geqrfsdgdgfdgdf.jpg

Ралф Шван е обиколил най-забележителните планински масиви по света – от Камчатка до Андите. Преди две години открива „невероятните пейзажи“ на България. Нарича страната „непознатото съкровище на Европа“, разказва „Дойче Веле“.

Ралф Шван от Тюрингия е запален планинар и от години обикаля най-забележителните масиви по света – от Камчатка до Андите. Търсейки нови маршрути, стига до България. Според него страната предлага невероятни планински пейзажи, тя е „непознатото съкровище на Европа“, разказва „Дойче Веле“.

„Наричам България така, защото за много хора в Европа и специално в Германия страната не представлява интересна цел за пътуване и на тях не би им хрумнало да тръгнат точно натам. Наричам България така и защото Европа се отнася към нея донякъде като мащеха“, казва Ралф Шван, който по време на двата си триседмични престоя в България е успял да достигне до места, които и много българи не познават.

Подчертава, че предпочита „нетипичните маршрути“. А вероятно и страните, които не са типични туристически дестинации. Дали така е стигнал до българските планини?

„Открих България по време на пандемията“

„Първият път отидохме, защото времената бяха такива: през 2021 година още живеехме в пандемия и много държави бяха въвели големи ограничения, докато в България беше по-лесно да се пътува – беше възможно. Пък и ми се искаше да открия нови планини, а България има много какво да предложи в това отношение: Рила, Пирин, Стара планина или пък Странджа.

Отидох и втори път, вече през 2022, защото спектърът е много по-широк от това, което видяхме при първото ни пътуване. Този път бяхме предимно в Родопите и в Странджа. Стигнахме и до Черно море, но отминахме типичните курорти, повече обикаляхме из югоизточната част на черноморското крайбрежие. И се впечатлихме особено много от нестинарите – от техния фолклорен спектакъл.“

Ралф Шван и партньорката му, с която пътуват заедно, проявяват интерес и към културата на държавите, които посещават, но планините определено са номер едно, предава dnes.bg.

„С най-голямо удоволствие обикаляхме из Стара планина, където всичко е все още до голяма степен девствено. И – разбира се – Родопите, които бих препоръчал лично. Във времената на ГДР те са били недостъпни, тъй като са граничен регион, и естествено не е имало много туристи.

Това са планини, които крият още много тайни. Там могат да се направят много открития, за които не пише в туристическите справочници“, казва за ДВ Ралф Шван, който дълги години е бил строителен предприемач, а напоследък се е отдал на пътувания, за които след това разказва на публиката в Германия със снимки и видеоматериали.

Научил е междувременно толкова много за България, включително перфектното произношение на топонимите. А дали смята, че България прави достатъчно, за да привлече туристи?

„Според мен това е проблем. Не знам дали имам правото да се произнасям, но мисля, че не се прави достатъчно. България акцентира върху курортите на Черно море, но вътрешността на страната – планините – някак се пренебрегва. А това е резерв, с който българите разполагат и могат повече да го популяризират.“

Ралф Шван е впечатлен от страната: най-вече от нейното многообразие. „Няма нужда непременно да се ходи надалеч, за да се види нещо интересно – България е много по-наблизо. Друга култура, смесицата на православие и ислям в Родопите, джамиите или пък историите, които разказва Централна Стара планина. Паралелно – старите културни паметници: останките от римско време, тракийското наследство, гробниците.

Мнозина не знаят какво могат да открият в България и затова не я включват в плановете си за ваканциите“, разказва германецът.

А дали все пак не е бил подразнен или разочаровен от нещо в България? Например това, че в Родопите пътищата не са на най-високото ниво?

„Искам да видя и кукерите“

„Ландшафтът е страхотен и само може да бъде препоръчан. Пък какво не ми е харесало? Всъщност няма такова нещо. Качеството на пътищата не е толкова решаващо за мен – аз обикалям пеша, а из Родопите например много удобно може да се пътува с влак.“

А дали ще има и трети път България? „Ще летя най-вероятно по Нова година – искам да видя кукерите, да направя снимки и видео, с които да допълня представянето на страната ви, което правя за германците.

Бих искал да посетя и Витоша – да видя български планини и през зимата, за да ги включа в програмата си. Това, което показвам, е пъстро и разнообразно – не само планините или морето, понякога акцентът е върху културата. Например танците на нестинарите или празникът на розите в Казанлък. Показвам широк спектър, който може да събуди интереса към България.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борят се за живота на наш шампион след тежка катастрофа
Next: Жестока челна катастрофа в Бургас. Двама убити

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.