Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Германец обиколи цял свят, дойде у нас и отсече: Открих непознатото съкровище на Европа
  • Новини

Германец обиколи цял свят, дойде у нас и отсече: Открих непознатото съкровище на Европа

Иван Димитров Пешев септември 26, 2023
geqrfsdgdgfdgdf.jpg

Ралф Шван е обиколил най-забележителните планински масиви по света – от Камчатка до Андите. Преди две години открива „невероятните пейзажи“ на България. Нарича страната „непознатото съкровище на Европа“, разказва „Дойче Веле“.

Ралф Шван от Тюрингия е запален планинар и от години обикаля най-забележителните масиви по света – от Камчатка до Андите. Търсейки нови маршрути, стига до България. Според него страната предлага невероятни планински пейзажи, тя е „непознатото съкровище на Европа“, разказва „Дойче Веле“.

„Наричам България така, защото за много хора в Европа и специално в Германия страната не представлява интересна цел за пътуване и на тях не би им хрумнало да тръгнат точно натам. Наричам България така и защото Европа се отнася към нея донякъде като мащеха“, казва Ралф Шван, който по време на двата си триседмични престоя в България е успял да достигне до места, които и много българи не познават.

Подчертава, че предпочита „нетипичните маршрути“. А вероятно и страните, които не са типични туристически дестинации. Дали така е стигнал до българските планини?

„Открих България по време на пандемията“

„Първият път отидохме, защото времената бяха такива: през 2021 година още живеехме в пандемия и много държави бяха въвели големи ограничения, докато в България беше по-лесно да се пътува – беше възможно. Пък и ми се искаше да открия нови планини, а България има много какво да предложи в това отношение: Рила, Пирин, Стара планина или пък Странджа.

Отидох и втори път, вече през 2022, защото спектърът е много по-широк от това, което видяхме при първото ни пътуване. Този път бяхме предимно в Родопите и в Странджа. Стигнахме и до Черно море, но отминахме типичните курорти, повече обикаляхме из югоизточната част на черноморското крайбрежие. И се впечатлихме особено много от нестинарите – от техния фолклорен спектакъл.“

Ралф Шван и партньорката му, с която пътуват заедно, проявяват интерес и към културата на държавите, които посещават, но планините определено са номер едно, предава dnes.bg.

„С най-голямо удоволствие обикаляхме из Стара планина, където всичко е все още до голяма степен девствено. И – разбира се – Родопите, които бих препоръчал лично. Във времената на ГДР те са били недостъпни, тъй като са граничен регион, и естествено не е имало много туристи.

Това са планини, които крият още много тайни. Там могат да се направят много открития, за които не пише в туристическите справочници“, казва за ДВ Ралф Шван, който дълги години е бил строителен предприемач, а напоследък се е отдал на пътувания, за които след това разказва на публиката в Германия със снимки и видеоматериали.

Научил е междувременно толкова много за България, включително перфектното произношение на топонимите. А дали смята, че България прави достатъчно, за да привлече туристи?

„Според мен това е проблем. Не знам дали имам правото да се произнасям, но мисля, че не се прави достатъчно. България акцентира върху курортите на Черно море, но вътрешността на страната – планините – някак се пренебрегва. А това е резерв, с който българите разполагат и могат повече да го популяризират.“

Ралф Шван е впечатлен от страната: най-вече от нейното многообразие. „Няма нужда непременно да се ходи надалеч, за да се види нещо интересно – България е много по-наблизо. Друга култура, смесицата на православие и ислям в Родопите, джамиите или пък историите, които разказва Централна Стара планина. Паралелно – старите културни паметници: останките от римско време, тракийското наследство, гробниците.

Мнозина не знаят какво могат да открият в България и затова не я включват в плановете си за ваканциите“, разказва германецът.

А дали все пак не е бил подразнен или разочаровен от нещо в България? Например това, че в Родопите пътищата не са на най-високото ниво?

„Искам да видя и кукерите“

„Ландшафтът е страхотен и само може да бъде препоръчан. Пък какво не ми е харесало? Всъщност няма такова нещо. Качеството на пътищата не е толкова решаващо за мен – аз обикалям пеша, а из Родопите например много удобно може да се пътува с влак.“

А дали ще има и трети път България? „Ще летя най-вероятно по Нова година – искам да видя кукерите, да направя снимки и видео, с които да допълня представянето на страната ви, което правя за германците.

Бих искал да посетя и Витоша – да видя български планини и през зимата, за да ги включа в програмата си. Това, което показвам, е пъстро и разнообразно – не само планините или морето, понякога акцентът е върху културата. Например танците на нестинарите или празникът на розите в Казанлък. Показвам широк спектър, който може да събуди интереса към България.“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Борят се за живота на наш шампион след тежка катастрофа
Next: Жестока челна катастрофа в Бургас. Двама убити

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.