Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Германия вече не е толкова привлекателна за българите?
  • Новини

Германия вече не е толкова привлекателна за българите?

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
ngfnfgnfgnfg.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В Германия продължават да имигрират повече хора от ЕС, отколкото я напускат, но интересът на европейците е далеч по-малък в сравнение с годините преди пандемията. През 2022 година във Федералната република са пристигнали 480 хиляди граждани на Европейския съюз. Същевременно 340 хиляди са я напуснали, сочат данните на Федерална служба за миграция и бежанци.

Най-много имигрират в Германия от България, Румъния и Полша

Ръстът в имиграцията е 2,8% в сравнение с 2021 година, но преди шест години разликата между броя на имигриралите в Германия и напусналите я е била шест пъти по-голяма.

Най-много европейци се местят в Германия от България, Румъния и Полша. Въпреки това броят на източноевропейците, които емигрират към Федералната република, намалява. През 2022 година в Германия са пристигнали 160 хиляди румънци, 80 хиляди поляци и 60 хиляди българи.

В същото време са я напуснали 110 хиляди румънци, 55 хиляди поляци и 40 хиляди българи. Към 2015 година ръстът на българите, които живеят в Германия, е бил двойно по-голям. Най-голям пък е спадът при хърватите, които от 2013 година са част от Европейския съюз, а от 2023-а – и от Еврозоната и Шенген.

През 2015 година в Германия са имигрирали 39 хиляди повече хърватски граждани, отколкото са я напуснали. През 2022-а този брой е бил едва 3300.

Основните причини са икономика и демография

Експертите изреждат няколко причини за този драстичен спад. От една страна, много от европейците, които са искали да живеят и работят в Германия, вече са го направили. В страната живеят над пет милиона граждани на други държави от ЕС. Освен това в повечето източноевропейски страни в последните години се отбелязва сериозен ръст на икономиката.

В същото време обаче държавите от Източна Европа страдат от сериозна демографска криза, а основното младите са тези, които емигрират, отбелязва “Зюддойче Цайтунг”.

Тенденцията все по-малко източноевропейци да искат да работят в Германия се отразява тежко на местната икономика, която страда от недостиг на кадри. Затова германските власти предприемат мерки да направят пазара на труда по-привлекателен и достъпен за квалифицирани кадри от държави извън ЕС.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Работник потроши с багер хотел след като не му платиха цялата заплата
Next: Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.