Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Германци избраха родопско село за своя нов дом, ще се изумите от причината
  • Новини

Германци избраха родопско село за своя нов дом, ще се изумите от причината

Иван Димитров Пешев юни 16, 2023
rasodoasosaipsaroasrsa.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Да напуснеш голям европейски град и да заживееш в едно изоставено българско село е новина, която сме чували и не учудва мнозина по нашите географски ширини. Да те отново са чужденци. Вижте какво ги води при нас и сами преценете дали са за пример.

Ройтерс е направил любопитен и подробен репортаж за медици и специалисти от Германия, които са закупили своите нови къщи в Одринци най-вече за да са сред природата. Новите съседи на двамата постоянни обитатели на ивайловградското село Одринци са довели до дестократно увеличение на населението на изоставеното село, като в момента са 24.

Германците идват в Одринци преди няколко месеца и закупуват няколко 100 годишни кирпичени къщи, които започват бързо да ремонтират. Групата им наброява 22-ма, а това, което ги обединява е силното им желание да се откъснат от големия град и да се заживят в хармония с природата. В селото са пристигнали хора с различни професии като лекар, медицинска сестра, физиотерапевт, художник.

„О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!“                                                                          
стара къща е село Одринци, снимка: Lubo Stoianov

%d0%ba2

%d1%87%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b8-1Стефан например е бил успешен мениджър в ИТ компания. Работил над 8 часа в силно динамична и стресова среда, далеч от природата, а сега е приятно изненадан от новия си начин на живот – работа по двора и къщата, грижа за животни, разходки по родопските пътеки, наслада на чистия въздух и отмора.

%d1%88%d0%b2%d0%b0%d0%b1-3В Ивайловградското село германците полагат темелите на новия си живот. Групата съществува като малко добре дисциплинирано и подредено общество. Едни приготвят храната, други се грижат за животните, трети реновират къщата.

%d1%88%d0%b2%d0%b0%d0%b1%d0%b8-3От цялото стадо кози, което гледат си набавят прясно и кисело мляко и сами произвеждат еко сирене и кашкавал.

%d0%ba%d0%be%d0%b7%d0%b8-2Ритъма на живот в село Одринци лека по лека се завръща. Обичайната тишина тук отстъпва на същността и звуци от едно типично село – удари на чук, смях на деца, лай на кучета.

%d0%ba%d1%83%d1%87%d0%b5%d0%bd%d1%86%d0%b0В оптимистичното бъдеще е възможно неприятната гледка на рушащите се къщи да изчезне. Германците са запретнали ръкави за тяхната реставрация. Пожелаваме им успех! Ето и резултата от няколко месеца неимоверен труд:

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 16-годишно момче засади 150 фиданки: Очаква интересна годишна печалба
Next: Ето как да вземем пари за фотоволтаик на покрива у дома

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.