Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гешев: Искам директна очна ставка с Бойко Борисов
  • Новини

Гешев: Искам директна очна ставка с Бойко Борисов

Иван Димитров Пешев април 15, 2024
svdfbvsfdbfdbdgfnhgn.png

Бойко Борисов стои зад атентата срещу бившия главен прокурор Иван Гешев. Освен това Бойко Борисов е причината Иван Гешев да бъде извикан на разпит.

Тези прозрения направи Гешев в сряда след едночасов престой в националната следствена служба. Той бе извикан за разпит по разследването на взрива, избухнал близо до колата му на 1 май миналата година. Бившият главен прокурор обаче заяви пред медиите, че „реалната причина се нарича Бойко Борисов“.

Той заподозря, че лидерът на ГЕРБ стои за опит за убийството му. И настоя да бъдат разпитани Борисов както и доскорошният външен министър Мария Габриел. Разследващите обаче му отказали и затова Гешев предложи алтернатива – очна ставка с Борисов.
Верига от събития

Бившият главен прокурор свързва взрива край колата му със съставянето на кабинета „Денков“ миналото лято. Малко след експлозията Мария Габриел заяви, че ако се състави кабинет с нея като премиер ще поиска оставката на Гешев. Той наистина бе уволнен от поста след като и ГЕРБ, и ДПС дадоха заявка, че искат нов главен прокурор. След това Висшият съдебен съвет, който преди това защитаваше Гешев, мигом се обърна срещу него.

„Страхът от мен направи правителството“, обобщи Гешев.

Той не за първи път се опитва да намеси Борисов и Габриел в разследването. В началото на февруари Гешев изпрати молба до разследващите, в която настоя двамата да бъдат разпитани.

Сега бившият главен прокурор твърди, че е бил уволнен, защото отказал на Борисов да прекрати разследвания, които го засягат – например „Барселонагейт“ и това делото за пачките и кюлчетата в чекмеджето на някогашния премиер.

Истината е малко по-различна. През трите години, в които Гешев бе главен прокурор, разследващите не казваха и дума за въпросните дела. Едва след като се разбра, че политическите сили вече не го желаят на поста настана изненадваща активност със събиране на доказателства. Бе поискан имунитетът на Борисов, но до обвинения не се стигна.
Коментар по актуални теми

Гешев коментира и актуалният скандал с ареста на бившата шефка на митниците Петя Банкова. Разбитият контрабанден канал е бил пазен години наред, обясни той.

Според Гешев целта е била смяна на главния секретар на МВР и овладяване на канала.
По повод изтеклите информации за евентуални връзки на бившия главен секретар Живко Коцев с участници в канала Гешев заяви:

„Това дали има контрабанден канал или няма контрабанден канал не е най-важното. Цялостната картинка е завладяване на съдебната система, което се случи смяна на „Митниците“, за да може да се финансират изборите и смяна на главния секретар, за да може да се манипулират изборите, които предстоят“.

„Иначе дали това, че той е имал връзки с тези контрабандисти беше ясно още преди 2-2,5 години. Ясно е, че този канал се пазеше. Сега само ще се смени шефът на този канал. Това е поводът да се направи, но реалната причина е Агенция „Митници“ и Министерството на вътрешните работи, защото МВР прави 30% от резултата, останалите 30 ги прави „Информационно обслужване“, от 30% купения и платения вот станаха 90%. Финансирането, което се получава от контрабанда и т.н., това е цялата работа. Още от началото е било ясно, че Живко Коцев е такъв, какъвто е. Той е позиция на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС са си сложили министъра на вътрешните работи“, коментира Иван Гешев, цитиран от БНР.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как живее съпругата на дубайски милиардер-Само шоколадът й струва 7 200 долара
Next: Извънредно: Убиха красивата дъщеря на милиардер, стягала сватба

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.