Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гинка Станчева е тежко болна, не става от леглото
  • Новини

Гинка Станчева е тежко болна, не става от леглото

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
gniakastancheva.png

Голямата актриса Гинка Станчева, която преди месец навърши 90 години, почти не ставала от леглото у дома заради сериозни проблеми с краката.

Кинозвездата страдала от венозно заболяване, което с напредването на възрастта все повече се задълбочавало. Макар да търсела съвети и лечение от всякакви специалисти, засега нямала никакво подобрение, а тъкмо обратното.

Елементарните движения в ежедневието вече ѝ се стрували невъзможни, не смеела да напуска прага на апартамента си в София, защото се чувствала неуверена навън, а освен това само след няколко изминати крачки грохвала и нямала сили да продължи повече. „Уж се оправя кракът ми, но положението все още е много неприятно.

Докато имам този проблем, няма как да играя. Хубавото поне е, че не мога да се оплача от друго. Благодаря на Господ и на хората, които продължават да ми дават сили“, казва лъчезарната любимка на няколко поколения зрители.

Неотлъчно до нея е дъщеря ѝ Ермелина Пейчева, която се прибра от Рим, за да бъде в помощ на майка си. В италианската столица наследничката на Станчева работеше в българското посолство там. По случай кръглата ѝ годишнина организаторите на наградите „Златно перо“ присъдиха на актрисата отличието, но на церемонията отиде да го получи именно щерка ѝ Ермелина заради невъзможността на Гинка да се движи.

„На моята възраст няма как да не пия лекарства за това, за онова. От кръвното не мога да се оплача. По едно време беше много ниско, но се нормализира. Пия и витамини, каквито ми препоръчат.
Напоследък приемам витамин D, витамин А и витамин С.

Нося очила, но трябва да отида на лекар да ми засилят очилата за четене“, казва киноиконата, която прекарва ежедневието си предимно в леглото, гледайки телевизия и четейки книги. Тя признава, че за пръв път от десетки години боледува по-сериозно и никак не е свикнала на бездействие. „Навремето беше немислимо да се отлага представление заради болест на някой от актьорите.

Дори с 42 градуса температура съм играла в Благоевградския театър като млада актриса. Вероятно съм била с някакво вирусно заболяване.

И въпреки всичко играх великолепно Мина – най-хубавата роля във „В полите на Витоша“. Издържах, но в антракта ме чакаше лекар, сложи ми инжекция и отново излязох на сцената. Никой не разбра, че не съм добре. Само една моя почитателка, която идваше на всяко представление, ми каза:

„Много хубаво игра, обаче си беше сложила много руж и страните ти бяха червени като ябълки“. Обясних ѝ, че страните ми бяха червени, защото имах висока температура. Когато излизах на сцена, забравях за болки, за болести, за всичко…“, спомня си Гинка, съобщава Ретро.бг.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко от Симеоновско шосе и ул. 21 век, няма край: Дрогиран водач помете нищо неподозираща жена!
Next: Катя и Здравко от Ритон обявиха дълго чакана новина

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.