Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Главната на Пловдив почерня от народ, на Капана обаче такова чудо не помнят
  • Новини

Главната на Пловдив почерня от народ, на Капана обаче такова чудо не помнят

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
sgdfgdfhtrhfghgfhtr.png

Трудно се намират места в кафетата на Главната улица в изборния ден, пише „Марица“. 

Пловдивчани използват топлото време, за да седнат на кафе и пастички и да обсъдят вота и световната политика.

 

„Днес работим като сладкарница „Захарно петле“. Не сервираме алкохол заради изборите.  Добре е, че времето е топло и клиенти не липсват“, коментират сервитьори от заведенията на най-знаковата улица.

В хранителните магазини и нон-стопчетата в центъра също не се продават алкохол, въпреки че няма обозначение на рафтовете със спиртни напитки, че в днешния ден има забрана за продажбата им.

„Хората вече си знаят и даже не питат. Само един-двама, които явно бяха забравили за забраната попитаха, но не настояха“, каза млад продавач. С колко ще е по-малък оборотът обаче ще стане ясно вечерта, когато по традиция се засилва търсенето на бира и твърд алкохол.

Не така стоят обаче нещата в най-посещаваното през уикендите място в града – Капана. Тук-там в заведенията, в които не се сервира храна, има посетители, на чиито маси скромно стояха бутилки с минерална вода и чаши с кафе. Там, където човек може да хапне обаче, масите остават празни.

„Ако изобщо някой седне, си поръчва кафе, сок и това е. Обикновено хората идват, за да хапнат вкусна храна с биричка или хубаво вино. В другите дни много се поръчват и коктейли, особено в такива топли дни като днешния“, коментираха скучаещи сервитьори от арт квартала.

Според тях в изборния ден най-много се поръчвали фрешове, вода и домашна лимонада.

Арт-магазинчетата и тези за сувенири също са празни.

„Липсват гостите от София и другите градове, които обикновено идват в събота и неделя. Сега обаче явно са останали по родните си места, за да гласуват“, коментираха пред празните магазини продавачки.

За да не се нарушават забраните в деня на вота и да се реагира веднага, ако има нарушения, в близост има спряна патрулка.

„До момента всичко е спокойно. Нямаме сигнали за нарушения“, казаха блюстителите на реда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Горещи подробности за посещението на Ендер в България
Next: Този култов водещ ли ще заеме директорското място на Хекимян в bTV?

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.