Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Главната на Пловдив почерня от народ, на Капана обаче такова чудо не помнят
  • Новини

Главната на Пловдив почерня от народ, на Капана обаче такова чудо не помнят

Иван Димитров Пешев октомври 29, 2023
sgdfgdfhtrhfghgfhtr.png

Трудно се намират места в кафетата на Главната улица в изборния ден, пише „Марица“. 

Пловдивчани използват топлото време, за да седнат на кафе и пастички и да обсъдят вота и световната политика.

 

„Днес работим като сладкарница „Захарно петле“. Не сервираме алкохол заради изборите.  Добре е, че времето е топло и клиенти не липсват“, коментират сервитьори от заведенията на най-знаковата улица.

В хранителните магазини и нон-стопчетата в центъра също не се продават алкохол, въпреки че няма обозначение на рафтовете със спиртни напитки, че в днешния ден има забрана за продажбата им.

„Хората вече си знаят и даже не питат. Само един-двама, които явно бяха забравили за забраната попитаха, но не настояха“, каза млад продавач. С колко ще е по-малък оборотът обаче ще стане ясно вечерта, когато по традиция се засилва търсенето на бира и твърд алкохол.

Не така стоят обаче нещата в най-посещаваното през уикендите място в града – Капана. Тук-там в заведенията, в които не се сервира храна, има посетители, на чиито маси скромно стояха бутилки с минерална вода и чаши с кафе. Там, където човек може да хапне обаче, масите остават празни.

„Ако изобщо някой седне, си поръчва кафе, сок и това е. Обикновено хората идват, за да хапнат вкусна храна с биричка или хубаво вино. В другите дни много се поръчват и коктейли, особено в такива топли дни като днешния“, коментираха скучаещи сервитьори от арт квартала.

Според тях в изборния ден най-много се поръчвали фрешове, вода и домашна лимонада.

Арт-магазинчетата и тези за сувенири също са празни.

„Липсват гостите от София и другите градове, които обикновено идват в събота и неделя. Сега обаче явно са останали по родните си места, за да гласуват“, коментираха пред празните магазини продавачки.

За да не се нарушават забраните в деня на вота и да се реагира веднага, ако има нарушения, в близост има спряна патрулка.

„До момента всичко е спокойно. Нямаме сигнали за нарушения“, казаха блюстителите на реда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Горещи подробности за посещението на Ендер в България
Next: Този култов водещ ли ще заеме директорското място на Хекимян в bTV?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.