Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ГЛЕДАЙТЕ НА ЖИВО: Кръв оплиска центъра на София, вече става страшно!
  • Новини

ГЛЕДАЙТЕ НА ЖИВО: Кръв оплиска центъра на София, вече става страшно!

Иван Димитров Пешев май 4, 2022
njaivaovoa.jpg

Пред сградата на Народното събрание се проведе протест под мотото „Да защитим мира и неутралитета на България“. От другата страна на парламента пък се бяха събрали протестиращи, които са „за“ изпращането на оръжия на Украйна.

Демонстрантите от първия протест са против изпращането на оръжие в Украйна, защото според тях това би означавало въвличане на държавата във войната.

Организатор на протеста е партия „Мир“, от която заявиха, че няма нито един убедителен аргумент, че ще се постигне мир с доставяне на оръжие.

Движението пред парламента беше блокирано, а полицейското присъствие – засилено. Хората скандираха „оставка“.

От партията настояват още за референдум, според който да се реши дали България ще изпраща военна помощ.

Другият протест – на желаещите да се прати военна помощ за Украйна, започна малко преди депутатите да гласуват дали ще се предоставят оръжия на Киев.

Той се проведе на метри от другия – на служебния вход на НС.

Протестиращите скандираха „тук не е Москва“.

Към 18:00 ч. протестиращите „за“ и „против“ военна помощ за Украйна се преместиха от парламента към паметника на Съветската армия. Двете групи са разделени от полицейски кордон, но успяха да стигнат до сблъсък в подлеза на Софийския университет. От видео във фейсбук се вижда мъж с окървавена глава, който явно е отнел от другата агитка украинско знаме. След сблъсък мъж с жълто-синя лента на ръкава го отнема от ръцете му. Чуват се и псувни.

Стопкадър: Фейсбук

„Не сме доволни от решението на Народното събрание, защото в крайна сметка решение за военна помощ не беше гласувано. В крайна сметка се гласува едно орязано решение, в което тези думи, този термин изобщо не съществува и това връзва ръцете на правителството оттук нататък да помага само с няколко конкретни неща, които са необходими в момента, но ние не знаем как ще ескалира войната“, каза пред журналисти Цецка Бачкова, която е част от организаторите на протеста с искане за военна помощ.

Събралите се скандират „Тук не е Москва“. Развяват български и украински знамена. Издигнали са плакати с надписи: „Ако сме за мир в Украйна – да я въоръжим. Украинците не могат да защитават живота си с маслинови клонки“, „Руски агенти вън от парламента“. Групата с искане за неутралитет развява български и руски знамена. Скандират „Оставка“, „Неутралитет“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арестуваха Борисов, но в случая настъпиха котето по опашката! Лоши новини за Кирил Петков и другите в кюпа
Next: Положението е драматично! Подпукаха отново Бойко Борисов. Всичко изтръпна

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.