Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледачката Санка над 20 г. познава земетресенията и човешките съдби на карти, няма видения в сряда, събота и неделя
  • Новини

Гледачката Санка над 20 г. познава земетресенията и човешките съдби на карти, няма видения в сряда, събота и неделя

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
sasnnnaksodaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

71-годишната жена от Полски Тръмбеш е била стрелочник на гарата, когато получила указания в кошмарен сън

САНИЕ МЮМЮНОВА, КОЯТО ВСИЧКИ НАРИЧАТ САНКА, ВСЕ ОЩЕ гледа на карти в къщата си в центъра на Полски Тръмбеш. 71-годишната жена не може да се отърве от тази дарба, получена в кошмарен сън преди повече от 20 години. Виденията обаче не идват в сряда, събота и неделя.

Тя не печели от тази си дарба, която за нея е и проклятие, защото не може да гледа на близките си от голямото си семейство – има две деца, петима внуци и трима правнуци. Дъщерята Ася работи в полицията, синът й Мустафа има свой бизнес.

Внучката Светлана живее в Лондон, тя е репортер с две висши. Другият внук Александър живее в Горна Оряховица и е електроинженер, съпругата му е зъболекар.
Санка може да ти разгадае съдбата на тесте от 52 карти.

Друга внучка на Сание е начална учителка в Полски Тръмбеш. През всичките години на дарбата си тя пази семейството си, а редом до нея винаги е нейният съпруг.

„Ако не гледаш на карти, до 20 дни ще ти взема живота, и не само твоя!”, така казал мъжът от кошмарния й сън преди повече от 20 г. Тя тогава била стрелочник и не повярвала на това видение. То обаче се повторило, а тя започнала да слабее, да няма сила и да вдига кръвно. Постоянно била отпаднала, а мъжът от съня се явявал нощем и чукал по прозорците. Чувала го само тя, а когато разбудела съпруга си, той не виждал нищо.

Ходила по доктори, нямала нищо. Мълчала си, но накрая напуснала работа. По това време нейният племенник бил войник в Горна Оряховица и майка му казала, че момчето иска пари и трябва да отидат до града. Сание до този момент не била разказала на близките за виденията си, нито за проблема с напускането на жп гарата.

Тогава обаче видяла, че момчето е командировано преди часове от поделението, и ако отидат да му носят пари, няма да го има. Не й повярвали, но когато отишли на място, командирът казал, че войникът е пратен през нощта в София. Тогава майката на момчето се разплакала и близките започнали да вярват на Сание.

„Тогава мъжът от съня пак се появи и ме пита дали вярвам и дали ще започна да гледам на хората, за да запазя близките си! Плаках часове наред, но накрая се примирих, независимо дали ми вярват, или пък не. В началото нямаше карти, а само образи, видения. После ми каза да гледам на карти”, споделя Санка.

Когато всичко започнало, дъщерята била в 11-и клас, а синът в 9-и. Гледачката не е работила след виденията и сега е с инвалидна пенсия, преди е прекарала инсулт и инфаркт, има и диабет. Санка обаче не твърди, че тези здравни проблеми са свързани със заръките на мъжа от кошмарните й сънища.

ПРЕДИ ДА СТАНЕ ГЛЕДАЧКА НА КАРТИ, ТЯ ДОРИ НЕ ГИ Е ПОЗНАВАЛА. Сега гледа на 52 карти и първо избира тази, която е на човека срещу нея. По време на кошмарите мъжът й показал тесте карти и после изчезнал. След като приела мисията си, той се показал пак с тесте карти. Това било преди години и оттогава Санка не го е виждала, вероятно защото спазва указанията му.

„Дори си правих курбан три години поред на 20 май. Така се прави. Сега, като дойдат с малки деца, не отказвам на никого. Идват хора, но аз не записвам час и не искам нищо. Но не мога да върна хората. Искам само децата ми да са живи и здрави”, споделя още Сание.

Гледачката от Полски Тръмбеш не крие и телефона си – 0885 657 499. Обикновено вдига, но не записва. И казва на тези, които вярват на нейната дарба, че вижда само мъгла в сряда, събота и неделя и е добре да я търсят в понеделник, четвъртък и петък. Гостуването ни при Санка беше в сряда, но въпреки това пред вратата на голямата къща имаше хора, които чакаха с надежда да им каже нещо за съдбата им.

Нели СУКОВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова побесня: Ограбват българския народ!
Next: Владимир Карамазов: Пиша това писмо, защото Вие трябва да знаете истината за Сървайвър

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.