Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледачката Санка над 20 г. познава земетресенията и човешките съдби на карти, няма видения в сряда, събота и неделя
  • Новини

Гледачката Санка над 20 г. познава земетресенията и човешките съдби на карти, няма видения в сряда, събота и неделя

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
sasnnnaksodaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

71-годишната жена от Полски Тръмбеш е била стрелочник на гарата, когато получила указания в кошмарен сън

САНИЕ МЮМЮНОВА, КОЯТО ВСИЧКИ НАРИЧАТ САНКА, ВСЕ ОЩЕ гледа на карти в къщата си в центъра на Полски Тръмбеш. 71-годишната жена не може да се отърве от тази дарба, получена в кошмарен сън преди повече от 20 години. Виденията обаче не идват в сряда, събота и неделя.

Тя не печели от тази си дарба, която за нея е и проклятие, защото не може да гледа на близките си от голямото си семейство – има две деца, петима внуци и трима правнуци. Дъщерята Ася работи в полицията, синът й Мустафа има свой бизнес.

Внучката Светлана живее в Лондон, тя е репортер с две висши. Другият внук Александър живее в Горна Оряховица и е електроинженер, съпругата му е зъболекар.
Санка може да ти разгадае съдбата на тесте от 52 карти.

Друга внучка на Сание е начална учителка в Полски Тръмбеш. През всичките години на дарбата си тя пази семейството си, а редом до нея винаги е нейният съпруг.

„Ако не гледаш на карти, до 20 дни ще ти взема живота, и не само твоя!”, така казал мъжът от кошмарния й сън преди повече от 20 г. Тя тогава била стрелочник и не повярвала на това видение. То обаче се повторило, а тя започнала да слабее, да няма сила и да вдига кръвно. Постоянно била отпаднала, а мъжът от съня се явявал нощем и чукал по прозорците. Чувала го само тя, а когато разбудела съпруга си, той не виждал нищо.

Ходила по доктори, нямала нищо. Мълчала си, но накрая напуснала работа. По това време нейният племенник бил войник в Горна Оряховица и майка му казала, че момчето иска пари и трябва да отидат до града. Сание до този момент не била разказала на близките за виденията си, нито за проблема с напускането на жп гарата.

Тогава обаче видяла, че момчето е командировано преди часове от поделението, и ако отидат да му носят пари, няма да го има. Не й повярвали, но когато отишли на място, командирът казал, че войникът е пратен през нощта в София. Тогава майката на момчето се разплакала и близките започнали да вярват на Сание.

„Тогава мъжът от съня пак се появи и ме пита дали вярвам и дали ще започна да гледам на хората, за да запазя близките си! Плаках часове наред, но накрая се примирих, независимо дали ми вярват, или пък не. В началото нямаше карти, а само образи, видения. После ми каза да гледам на карти”, споделя Санка.

Когато всичко започнало, дъщерята била в 11-и клас, а синът в 9-и. Гледачката не е работила след виденията и сега е с инвалидна пенсия, преди е прекарала инсулт и инфаркт, има и диабет. Санка обаче не твърди, че тези здравни проблеми са свързани със заръките на мъжа от кошмарните й сънища.

ПРЕДИ ДА СТАНЕ ГЛЕДАЧКА НА КАРТИ, ТЯ ДОРИ НЕ ГИ Е ПОЗНАВАЛА. Сега гледа на 52 карти и първо избира тази, която е на човека срещу нея. По време на кошмарите мъжът й показал тесте карти и после изчезнал. След като приела мисията си, той се показал пак с тесте карти. Това било преди години и оттогава Санка не го е виждала, вероятно защото спазва указанията му.

„Дори си правих курбан три години поред на 20 май. Така се прави. Сега, като дойдат с малки деца, не отказвам на никого. Идват хора, но аз не записвам час и не искам нищо. Но не мога да върна хората. Искам само децата ми да са живи и здрави”, споделя още Сание.

Гледачката от Полски Тръмбеш не крие и телефона си – 0885 657 499. Обикновено вдига, но не записва. И казва на тези, които вярват на нейната дарба, че вижда само мъгла в сряда, събота и неделя и е добре да я търсят в понеделник, четвъртък и петък. Гостуването ни при Санка беше в сряда, но въпреки това пред вратата на голямата къща имаше хора, които чакаха с надежда да им каже нещо за съдбата им.

Нели СУКОВА

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мика Зайкова побесня: Ограбват българския народ!
Next: Владимир Карамазов: Пиша това писмо, защото Вие трябва да знаете истината за Сървайвър

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.