Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Гледичия, против кашлица, понижава кръвната захар, влияе добре на черния дроб и панкреас
  • Новини

Гледичия, против кашлица, понижава кръвната захар, влияе добре на черния дроб и панкреас

Иван Димитров Пешев март 12, 2023
ggelldeeldasidaksdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Гледичия /Gleditsia/ е род дървета и храсти от семейство Бобови. Съществуват 12 вида в Северна и Южна Америка, Азия.

В България се отглежда само 1 вид – Gleditsia triacanthos, пренесен от Америка.

Гледичията се използва за жив плет, декоративно растение, а семената ѝ са се употребявали за храна от индианците.

Гледичията /Gleditsia triacanthos/ представлява дърво, достигащо до 40 м височна.

Гледичията има широко разперена корона, с блестящи чернокафяви просто и разклонени шипове по дънера и клоните.

Кореновата система на този вид е добре развита. Кората на дървото е сивокафява и плитко напукана.

Листата са прости или двойно перести, с 8 до 14 двойки перести листа, листчетата продълговато – ланцетни или ланцетно – елиптични, напилени, голи.

Цветовете на гледичията са почти приседнали, полигамии, жълтозелени, в сбити гроздовидни съцветия в пазвите на листата.

Венчето е почти правилно. Плодът представлява плосък боб до 30-35 см дълъг и от 2 до 4 см широк, слабо сърповидно извит и надлъжно усукан, лъскав, многосеменен.

Гледичията цъфти през юни и юли. Тя произлиза от Северна Америка, но е разпространена на много места по света.

У нас се среща както като парково дърво и крайпътно дърво около София, Стара Загора и др.

 

Състав на гледичия

В състава на гледичия влизат тритерпенови сапонини, антрахинонови глюкозиди, флавоноиди, танини, слузни вещества, витамин С и следи от витамин К. Листата съдържат алкалоида триакантин и амини.

Отглеждане на гледичия

Гледичия често се засажда за възпиране на ерозията.

Долната част на стеблото и ниските клони са снабдени с внушителни, здрави и разклонени бодли, но има и естествена разновидност на това дърво, която е без бодли, но се среща по – рядко в природата.

Този вид се отглежда широко по света като декоративно дърво. Гледичията се сади също за създаването на ветрозащитни пояси.

Гледичията рядко боледува сериозно, вредите по нея са най-често от зайци, сърни и добитък.

Корените на гледичията са дълбоки, нишковидни и разпрострени на широко. Гледичията е здраво и ветроустойчиво дърво с бърз растеж.

Тя се размножава със семена, кълняемостта на които се запазва дълго поради плътната им обвивка.

Покълването се улеснява чрез скарификация – механична, с гореща вода или киселина. Семената на гледичията се развиват най-успешно на глинести почви, на които понасят и сянка.

Ако почвата ви е алувиална или друг тип, е необходимо да осигурите на малките дръвчета пълно слънце за оптимално развитие.

С възрастта дървото може да се адаптира към почти всеки вид почва и климат, но расте най-бързо на почви с PH 6.0 до 8.0.

Гледичията е толерантна към наводняване, същевременно издържа и на суша и донякъде на засоляване. Тя расте по-добре на бедни на азот почви от много други дървета.

 

Билка Гледичия

Гледичия започва да цъфти когато листата и са почти напълно израснали, в началото на месец май, по-рано или по-късно в зависимост от конкретния микроклимат.

Шушулките узряват от септември до октомври и обикновено опадват, но някаква част остават на дървото и до следващата пролет.

Листата на гледичията придобиват красива жълта окраска през есента. Гледичията е подходяща и за създаване на бонсай.

Около детски кътове, училища се препоръчва използването на сорта й Jnermis“, който е без бодли по клоните и стъблата.

Сортът „Sun Bursf е нов, невисок сорт (5-20 м), със златистожълти листа в млада възраст, които към края на лятото стават зелени. Образува малко на брой плодове.

 

Събиране и съхранение на гледичия

В нашата народна медицина главно се употребяват младите листа на гледичия. Те се берат от 8 до 30 дни, след като се развият пъпките на дървото.

Тогава те имат най–богато съдържание на ефикасни вещества. Събраният материал се прочиства от излишни примеси и се суши в проветриви помещения на сянка, като се разстила на тънък слой и се разбърква, за да не се запари.

Най–качествени резултати се получават в сушилня при температура до 80 градуса. Сушенето започва с по–ниска температура и постепенно се повишава до 80 градуса.

От 6 кг свежи листа се получава 1 кг сухи. Изсушените листа на гледичия са сивозелени на цвят. Те се отличават със слабо тръпчив, парлив вкус.

Миризмата им е слаба, нехарактерна. Обработеният материал се разпределя в торби със стандартно тегло и се съхранява в сухи и проветриви складове.

 

Ползи от гледичия

Гледичията има спазмолитично, очистително, съдоразширяващо и понижаващо артериалното налягане действие.

Съществуват данни, че билката благоприятства образуването на червените кръвни клетки.

Фармакологичната активност на билката се определя от съдържанието на алкалоида триакантин в листата ѝ.

Листата са употребяват за лечение на спастични състояния и колики, при язвена болест, колит, бронхиална астма, спазми на жлъчните и пикочните пътища, анемия, стенокардия и др.

Плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек.

Гледичия предизвиква разхлабване на стомашно-чревната мускулатура и премахва спазмите, като същевременно антрахиноновите гликозиди дразнят дебелото черво и по такъв начин улесняват придвижването на чревното съдържимо, т.е. оказват очистителен ефект.

Освен това билката разхлабва мускулните влакна на кръвоносните съдове, в резултат на което настъпва разширението им и може да се прилага за понижение на кръвното налягане.

В това отношение билката има по-силно действие от папаверина, който се счита за най-добрия спазмолитик.

Шушулките на гледичията се използват от дивите животни. Те са любима храна на белоопашатия елен, катерици, зайци, свине, опосуми и миещи мечки.

Домашни животни като овце, кози, едър рогат добитък също се хранят с тях.

Понякога гледичията образува гъсти храсталаци и осигурява отлично прикритие на дивите птици. Растения от този вид са изключително привлекателни за опрашващите насекоми.

 

Народна медицина с гледичия

Българската народна медицина предлага отвара от листата от гледичия като лекарствено средство против спастични състояния и колики, при язвена болест, колит, бронхиална астма, спазми на жлъчните и пикочните пътища и др.

Плодовете с обвивката оказват слабително действие при хроничен запек.

Пригответе запарка от младите листа, като залеете 20 г листа с 300 мл вода. Варете отварата 5-10 минути.

Приготвената течност се прецежда и се приема по 1 супена лъжица 3-4 пъти дневно.

Отвара от подовете на гледичия се приготвя по следния начин:

Залейте една супена лъжица наситнени сухи плодове с една чаена чаша вряща вода.

Оставете отварата да ври 30 минути.

След като изстине, се прецежда и се долива вода, така че водното съдържание да стане пак една чаша. Пие се по 1 супена лъжица 4 – 5 пъти на ден.

Бъдете здрави!

Ще бъде страхотно, ако ни последвате и споделите тази статия с приятелите си и вашето мнение (или опит) в коментарите!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Парите ще валят върху тях от небето! Тамара Глоба посочи зодиите, които ще получат големи печалби в средата на март
Next: Откакто разбрах, че съседът си гледа банани у дома, направо полудях по тази идея и веднага поисках и аз да си посадя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.