Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Глезената дъщеря на богаташ унизи момчето, с което излиза, защото е бедно, но по-късно горко съжаляваше
  • Новини

Глезената дъщеря на богаташ унизи момчето, с което излиза, защото е бедно, но по-късно горко съжаляваше

Иван Димитров Пешев януари 21, 2023
glezdnasdoasm.png

Какво жената иска от мъжа? Като за начало, тя иска да вижда до себе си красив, весел и точен мъж. За да не е скучно, хубаво е двамата да си почиват заедно.

След това изискванията се сменят: трябва да е умен, разбиращ, състоятелен, отговорен.

Представителките на нежния пол често мечтаят да намерят такъв мъж, който да може да задоволи всичките им прищявки: емоционалните, финансовите. Особено последните. Именно затова характерът и дълбочината на личността на мъжа често погрешно се асоциират с неговия статут.

В момента в интернет обикаля една история, която доказва, че никой не знае, къде ще му излезе късметът и къде не. Дъщерята на богат бизнесмен отблъсна ласките на мъж, който не бил припечелил достатъчно, за да ѝ осигури желания от нея начин на живот.

Не изпускай тези оферти:

Двамата излизали дълго време. Той бил влюбен в нея до уши, но така и не се решавал да ѝ направи предложение за брак, а когато все пак събрал смелост, чул фаталните думи:

„Слушай сега, ти печелиш на месец толкова, колкото аз харча за ден. Не храни напразни надежди. Не искам да живея бедно. По-добре си намери момиче със своя статут, а забрави за мен“.

Подигравателният тон на избраницата му накарал младежа да се чувства дълбоко унизен.    Никой не е планирал да доказва каквото и да е, но 10 години по-късно двамата се срещнали случайно в търговски център.

Първа проговорила тя:

„Здрасти! Как си? Аз съм много щастлива, че останах вярна на себе си. Сега имам умен и богат мъж, който печели по 16 000 долара в месеца. Живея както си искам. Ти, сигурно, няма и как да си го представиш?“.

Мъжът се смутил, дори му станало тъжно, но не казал нищо. Тогава до жената се приближил друг мъж, но първо заговорил не нея, а нейния събеседник: „Здравейте, господине, виждам, че вече сте се запознали с жена ми!“.  „Здравейте господин…“, казал главният герой в историята.

„Господин Картър, сър! Няма страшно, че сте забравили“, смутил се съпругът.   След това съпругът се обърнал към жена си: „Мила, искам още един път да те запозная с моя шеф“.

Новината била като гръм от ясно небе за златотърсачката. Жената била напълно поразена. Тя не могла да обели и дума.  А някогашният ѝ бивш се усмихнал и казал: „Трябва да си тръгвам, имам важни дела.

Прекрасно е, че се срещнахме днес! Хубав ден!“.  Когато след шока жената дошла на себе си, тя се поинтересувала от мъжа си: „Това наистина ли е твоят страшен шеф?“.  „Да, мила. Той е спечелил над 100 милиона долара, но богатството не успя да го промени. Той си е останал доста скромен човек без особени изисквания към живота.

Освен това, казват, че животът му е много тъжен. В миналото той се влюбил в жена, но тя го е изоставила, защото той е бил беден. Шефът тогава се посветил изцяло на работата си, много и тежко се е трудил и в крайна сметка е успял. Само заради това, че е бил целеустремен. Сега той е мултимилионер. Но така и не е успял да се справи с мъката си.

Не е женен и до днес“.  Изчаквайки малко, той добавил: „Какво ли сега би почувствала онази жена, ако разбере, че се е отказала от такъв човек?“.

Отговор, естествено, той така и не получил.

Прилича на поредната приказка. А от друга страна, на историята от песента на Тимъти и Егор Крид „Къде си ти, къде съм аз“. Те са я писали, вдъхновявайки се от типичните примери от живота.

Continue Reading

Previous: Само чудо може да извади от кома Мануела, прегазена от пияния фигурист Стависки
Next: Сватба беше отменена от майката на младоженеца, след като бъдещата свекърва разбра какви ги е надробил

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.