Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Глоба грози тези хора, които не ходят редовно на лекар
  • Новини

Глоба грози тези хора, които не ходят редовно на лекар

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
Screenshot_3-11.png

Личните лекари са против да се въвеждат санкции спрямо пациенти за непровеждане на профилактични прегледи.

Тази идея дойде от зам.-министъра на здравеопазването Михаил Околийски. Според него към момента личните лекари не са особено мотивирани да са проактивни и да търсят пациентите си за профилактичните им прегледи. „Това трябва да се промени.

Комуникацията трябва да е двустранна – хората да разберат, че тези прегледи не са само проформа, за да се отбие номерът“, каза Околийски преди дни пред БНР.

Общопрактикуващите лекари обаче са на мнение, че това ще натовари системата. “Не мога да си обясня докога държавата ще вменява всякакви отговорности на общо практикуващия лекар.

Ако се приеме, че ние сме тези, които ще изчистят авгиевите обори на здравната система, да кажем, че да, ние сме като един Херкулес, който може да свърши всичко. Но има си законодател, който е създал Закона за здравето. В него са предвидени санкции при неспазването му.

Моята работа е, когато пациентът дойде в кабинета, да го прегледам, да извърша необходимите изследвания и да поставя диагноза. Моята работа не е свързана с налагане на глоби. Това ще взриви системата. Отказвам да се занимавам с дейност, която няма нищо общо с лечебната”, обясни пред Нова тв д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на УС на БЛС.

Д-р Николова уточни, че е много по-логично по-голямата част от диагностиката да бъде изтеглена в техните кабинети. “Имам три специалности и не мога да ви назнача едно рентгеново изследване на стомаха. Трябва да ви изпратя на специалист. И започва едно обикаляне по лекарите. И хората казват „Нямам време, ще си платя”, коментира още тя.

В същото време не е висок броят на хората ходят редовно на профилактични прегледи.

„Процентът от пациентите, които идват доброволно на профилактичен преглед, е около 50. Това са хора, които са запознати с възможностите, които предлага здравната система за профилактика и превенция на тяхното здраве. Няма как на нас лекарите да ни бъде вменена и законодателна, и административна функция”, каза д-р Людмил Джурджов, общопрактикуващ лекар.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва Ви една скилидка чесън, с която да потъркате прозореца. След като видите резултатите, ще тичате да пробвате веднага
Next: Може ли съседът, без разрешение на етажната собственост, да си санира апартамента?

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
  • Той влезе в нотариалната кантора с любовницата си под ръка, облечен в черен костюм, който дори не си беше направил труда да изглади.
  • Питър се обърна бавно, сякаш снегът беше влязъл и в костите му, не само в обувките. Мъжът стоеше на крачка разстояние, облечен в дълго тъмно палто, с шапка, натисната ниско над очите. Не изглеждаше като случаен минувач. Изглеждаше като човек, който е чакал точно него.
  • Докато се отдалечавах по коридора към тоалетната, стъпките ми почти не издаваха звук. Меките килими поглъщаха всичко, сякаш къщата не искаше да оставя следи от чужди хора. А аз бях чужда. Поне така ме бяха записали още с първия ми поглед.
  • Майка ми взе микрофона по време на сватбата на сестра ми и се усмихна самодоволно.
  • Онази вечер закарах мъжа си до летището. Всичко изглеждаше както винаги. Поредната командировка. Обичайните прегръдки за довиждане.
  • Платих деветнайсет хиляди евро за сватбата на сина си.
  • Съпругът ми Иво, петгодишният ни син Лъчо и аз вечеряхме в изискан ресторант, когато Иво се извини и стана, за да отиде до тоалетната. Само минута по-късно сервитьорът се наведе към мен, а гласът му трепереше.
  • Малко преди сватбата булката подслуша признанието на младоженеца и в този миг в нея се роди решение за възмездие.
  • Ключът завъртя в ключалката с онзи звук, който би трябвало да значи дом. Само че тази вечер значеше умора. Значеше тежест в раменете, която се бе натрупвала с дни. Значеше ръце, миришещи на хартия, кафе и чужди проблеми. Вратата подаде леко, сякаш и тя знаеше, че нямам сили да се боря дори с нея.
  • Не „не го харесваше“. Не „ревнуваше“. Мая го мразеше така, както животните мразят бурята, преди човек още да е чул гръмотевицата. Щом ключът изщракаше в ключалката и аз чуех стъпките
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гърлото ми пресъхна като кост, докато екранът зареждаше.
  • Фирменото благотворително събитие беше от онези вечери, в които всичко изглежда съвършено, докато не се чуе първата фалшива нотка. Светлини, музика, маси с бели покривки, чаши, които звънтяха като обещания. Хора с безупречни усмивки, които се смееха твърде силно, сякаш смехът им беше щит.
  • Не беше и шумът от количката, която се блъскаше в прага, нито задъхването на д-р Крос, докато броеше на глас и натискаше гърдите ми, сякаш можеше да вкара воля в костите ми.
  • Сивата вечерна мъгла се затвори зад колата, която отнасяше Ема далеч от мен за още две седмици. Гледах как задните светлини се размиват и усещах как съдебното решение отново ме притиска към стената, както го правеше всеки път. Баща за почивните дни. Думи, които звучаха като присъда.
  • Портата се затвори зад гърба му със звук, който Андрей бе чувал в кошмарите си цели четири години. Само че този път металът не заключваше. Пускаше.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.