Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Глоба грози тези хора, които не ходят редовно на лекар
  • Новини

Глоба грози тези хора, които не ходят редовно на лекар

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
Screenshot_3-11.png

Личните лекари са против да се въвеждат санкции спрямо пациенти за непровеждане на профилактични прегледи.

Тази идея дойде от зам.-министъра на здравеопазването Михаил Околийски. Според него към момента личните лекари не са особено мотивирани да са проактивни и да търсят пациентите си за профилактичните им прегледи. „Това трябва да се промени.

Комуникацията трябва да е двустранна – хората да разберат, че тези прегледи не са само проформа, за да се отбие номерът“, каза Околийски преди дни пред БНР.

Общопрактикуващите лекари обаче са на мнение, че това ще натовари системата. “Не мога да си обясня докога държавата ще вменява всякакви отговорности на общо практикуващия лекар.

Ако се приеме, че ние сме тези, които ще изчистят авгиевите обори на здравната система, да кажем, че да, ние сме като един Херкулес, който може да свърши всичко. Но има си законодател, който е създал Закона за здравето. В него са предвидени санкции при неспазването му.

Моята работа е, когато пациентът дойде в кабинета, да го прегледам, да извърша необходимите изследвания и да поставя диагноза. Моята работа не е свързана с налагане на глоби. Това ще взриви системата. Отказвам да се занимавам с дейност, която няма нищо общо с лечебната”, обясни пред Нова тв д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на УС на БЛС.

Д-р Николова уточни, че е много по-логично по-голямата част от диагностиката да бъде изтеглена в техните кабинети. “Имам три специалности и не мога да ви назнача едно рентгеново изследване на стомаха. Трябва да ви изпратя на специалист. И започва едно обикаляне по лекарите. И хората казват „Нямам време, ще си платя”, коментира още тя.

В същото време не е висок броят на хората ходят редовно на профилактични прегледи.

„Процентът от пациентите, които идват доброволно на профилактичен преглед, е около 50. Това са хора, които са запознати с възможностите, които предлага здравната система за профилактика и превенция на тяхното здраве. Няма как на нас лекарите да ни бъде вменена и законодателна, и административна функция”, каза д-р Людмил Джурджов, общопрактикуващ лекар.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Трябва Ви една скилидка чесън, с която да потъркате прозореца. След като видите резултатите, ще тичате да пробвате веднага
Next: Може ли съседът, без разрешение на етажната собственост, да си санира апартамента?

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.