Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Глоби от 100 лева, ако те хванат да разхождаш кучето си без този документ
  • Новини

Глоби от 100 лева, ако те хванат да разхождаш кучето си без този документ

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
sfdvsfblkfdkibdkbgfk.png

От Столичния инспекторат напомнят, че първата глоба, ако ви хванат да си разхождате кучето без повод или без да носите неговия паспорт, е 100 лева. При повторно нарушение глобата е в по-голям размер.

Всеки собственик на куче е длъжен да го държи на каишка, да носи паспорта му в себе си, а самото куче да има актуална ваксина против бяс и чип, заедно с регистрация в съответната районна администрация.

Ако кучето е агресивно – намордникът е задължителен

През 2023 година са проверени почти 3 хиляди собственици на кучета. Документирани са 200 нарушения – разхождане без повод или паспорт, ухапвания на човек или друго животно.

Кучетата могат да се разхождат свободно, без да се водят на повод, само в специалните площадки, които са за разходка на кучета. Във всички други случаи, кучето трябва да е безопасно вързано.

 

„За миналата година сме проверили над 2900 собственика на домашни любимци, от които 200 са с нарушения – водене без повод или паспорт или ухапвания на друго животни или човек. Нашите ежедневни проверки показват, че с всяка година собствениците на кучета се научиха да спазват правилата – носят снимки на паспорта, имат микрочип и ваксина против бяс.

Най-честите нарушения са, че ги водят без повод“, казва пред БНТ д-р Божидара Гинчева, началник сектор в Столичен инспекторат.

По-малък кворум, за да се проведе събрание на блока. И глоба, ако собственици или наематели не впишат себе си или домашния си любимец в книгата на етажната собственост. Това са новите законови промени, приети от депутатите в края на работната седмица.

Малкият Лари е пълноправен обитател на блока, в който живее – вписан е при домоуправителя и собственичката му плаща шест лева месечна такса и за него.

„Той излиза, както аз излизам. Асансьор ползва, върви, както всички. Така че би трябвало да се плаща“, отбелязва Лили Йонова.

Новото за живущите в апартаментите и за домашните им любимци е, че вписването ще става чрез специална декларация в 15-дневен срок. В противен случай има глоба между 50 и 250 лв.

„Ще правим нова домова книга. Имаме и други кучета в кооперацията, но аз ще се регистрирам“, твърди Лили Йотова.

Съществена промяна е и създаването на специален регистър на домоуправителите, смятат от бранша.

„Със сигурност няма да доведе до по-добра поддръжка на самата етажна собственост. Трябваше да се помисли основно в посока правомощията на домоуправителите. Тоест в разширяване на тези правомощия. В развитите общества е немислимо да не си платиш таксата за месеца“, смята Мартин Димитров от Асоциацията на домоуправителите.

И още – за провеждане на събрание ще е нужно мнозинство от 51%, а не 67% – както беше досега. С това мнозинство ще могат да се взимат и решения за ремонти, например.

„Това няма да проработи. Има по-млади хора с по-добри възможности, но има възрастни, които нямат възможности“, обяснява Росен Симеонов.

Друга новост е, че на събранията на входа може да се присъства и онлайн.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водещ на bTV издаде голяма драма в ефир, пак на нож с Нова тв
Next: Важно: Идва голяма промяна за всички българи с кредити

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.