Когато 21-годишната Амелия Милинг започна похода си по пътеката в националния парк Чугач, тя нямаше представа, че й предстои да премине през най-трудния опит в живота си.
Този парк е в Аляска на около 60 км от най-близкия град.
Милинг е глуха и едно от любимите й неща е да ходи сама в планините.
Тя беше в началото на похода си, когато се случи най-лошото възможно нещо. Една от щеките й се счупва, използвана, за да поддържа баланс по време на прехода.
Не изпускай тези оферти:
Тя губи опора и започва да пада на 20 метра надолу по заснежената планина. След това тя се удря в голяма скала и продължава надолу още 30 метра. Въпреки че пана от 50 метра, тя все още е жива.
Единственото нещо, което е сериозно наранено, е кракът й, което беше приятна изненада, въпреки че изпитваше силна болка. От нищото се появи животно и тя първо помисли, че е бял вълк.
Слава богу, че не беше вълк, а услужливо следово куче. Тя разказа пред новинарско предаване:
„Тогава за първи път видях Нанук и първо го помислих за вълк. Тогава видях каишката и осъзнах, че е там, за да ми помогне.
В крайна сметка тя научи, че Нанук е куче следотърсач и по-късно разбра, че той е бил обучен специално в планината, за да помогне на изгубени туристи да намерят пътя обратно към дома.
Двамата разполагат лагера за през нощта, защото мракът наближава бързо. На следващия ден те започват да се връщат на безопасно място. В крайна сметка те трябваше да пресекат река и Милинг губи опора поради ранения си крак и силното течение.
Милинг си спомня: „Нанук дойде и грабна презрамката на раницата ми и всъщност я извади.“
След като двамата се върнаха на безопасно място, Милинг активира своя SPOT Beacon, който позволява на спасителите да знаят точно къде се намира. Щатските войски на Аляска се впуснаха в действие и хеликоптер дойде да спаси Милинг, както и Нанук.
Лейтенант от полицията на Аляска Ерик Олсен беше един от първите, които се притекоха на помощ и беше поразен от помощта на Нанук. Той каза:
„Когато разбрах, че има истинско куче-герой, се обадих на собственика и той каза: „Няма начин“. Собственикът на Нанук, Скот Суифт, разказа, че това не е първият героичен акт на кучето. Той спомена, че „Имаше още едно момиче на около 6 години – той го спаси, когато падна в реката.
Още новини:
Едно дете излиза да играе пред блока си в софийския квартал „Люлин“ и повече никой не чува нищо за него. Нито полицейското издирване, нито активното търсене, нито съпричастността на цяла България дават резултат.
Мобилни телефони тогава няма, камери на наблюдение на всяко кьоше – също. Не се знае жив ли е Съвестин Деянков и какво е съдбата на малчугана. Има подозрения, че е отвлечен и изнесен зад граница, но това така и не е доказано, съобщава „Труд“.
Датата е 6 май 1997 г. 7-годишният Съвестин Деянов излиза на площадката пред блока, както всеки ден, заедно с приятелчета. Вечерта не се прибира. Никой не знае къде е детето, появява се надежда, че е тръгнало само на разходка из София. Получава се информация, че момченцето е видяно на „Лъвов мост“ и предположение, че се е подхлъзнало и удавило в реката. Претърсването на канала не дава резултат.
Обезумелият от притеснение баща Тодор Деянов носи молба за издирване в Девето РПУ още вечерта, когато синът му не се прибира. Според него полицаите отказват да я приемат, защото не са минали 24 часа. До обяд на следващия ден търсенето на Съвестин още не е започнало. Не е образувано и дознание. Отнякъде се появяват свидетели, които твърдят, че момченцето е качено в малка кола.
Издирвателните действия се насочват към иранец и родна проститутка, живеещи на семейни начала. Жената имала дете, което си играело със Съвестин. До ден днешен не се знае къде са тези хора. За иранеца се пуска слух, че е мъртъв, според други сведения – изселил се е в чужбина.
Преди години бащата на Съвестин посочи, че в похищението на детето участие са взели полицаи сержанти от Троян и от Плевен, на които дори се знаели имената. Според него момче като Съвестин струвало 200 000 долара, а осиновителите му най-вероятно били богаташи, които или са загубили свое дете, не могат да имат собствено, или просто са решили, че искат да имат син, който да изглежда точно по определен начин. Бащата Тодор бе сигурен, че Съвестин е изведен от страната ни с подменена самоличност, като името му най-вероятно е сменено още в България. Родителят смята, че точно неговият син е похитен, защото семейството му било бедно и скромно, без връзки и протекции. С една дума – лесна мишена за похитителите.
Тодор Деянов посвети целия си живот да търси сина си, но така и не се стигна до категорични следи и информация за момчето. Близки на семейството разказаха още тогава, че откакто го няма, майката съвсем загубила вяра и желание за живот. През 1998 г. в душата на Тодор припламва искрица надежда – в материал, препечатан от английското списание „Хикс фактор“ в наш ежедневник, той вижда снимка на 8-9-годишно дервишко момченце с прободени от метален шиш бузи, което поразително прилича на неговия син.
„Това е Съвестин!“ – твърди и майката. И Деянов потегля сам по дългия маршрут София–Атина–Бейрут–Аман–Багдад. След 60 дни изнурително издирване се връща от свещената долина на Тигър и Ефрат, без да е открил сина си. Години по-късно млад мъж, приличащ на порасналия Съвестин, беше засечен във френското метро от живееща в Париж българка, но страната ни категорично отказа да разследва случая.
„Няма никакво развитие по сигнала, който преди няколко години жена подаде в Лион, че видяла момче, което много прилича на Съвестин. Това стана, след като във Франция бе разпространена снимката. Тя е дала официални показания, но аз нямам все още доклада от Лион. Преди две години прокуратурата искаше да прекрати случая, но това не мина през съда. От 1997 година, когато го отвлякоха, до момента не съм подкрепен от държавата“, беше категоричен бащата.
Появи се и информация, че българин е загинал в редиците на пакистанските талибани през 2013 г. В джихадисткия форум „Ханейн“ беше публикувана снимка на младеж, наричан Анис Българина, който удивително прилича на Съвестин. Никой обаче не разбра дали това не е случайна прилика. Тодор Деянов поръча на лаборатория в чужбина да изготви фоторобот на сина му как би изглеждал вече пораснал. Това обаче също не помогна. Бащата твърди, че каналите, които се занимават с отвличането и продаването на деца, се състояли от пет-шест похитители, като групата им била разделена на йерархични нива.
Отговорност за отвличането на детето посред бял ден бе търсена от няколко премиери, главни прокурори и президенти. От безсилие баща му реши да се запали пред сградата на Европейската комисия в Брюксел. Попречи му тогавашният еврокомисар Франко Фратини, който слезе при него, а после го прие в кабинета си и го изслуша.
През 2007 г. Деянов запали образите на президента тогава Георги Първанов, на министър-председателя Сергей Станишев и министрите Йвайло Калфин, Румен Петков и Пламен Орешарски, както и този на председателя на Народното събрание Георги Пирински. Бащата осъди и прокуратурата в Страсбург, заради бездействието й, но следа от сина му няма и до ден днешен.
За 6 месеца през 1998 г. изчезват 24-ма души
Добрич – „Бермудския триъгълник“ за хора
След 10 ноември в един град изчезват десетки млади хора. Това е Добрич, в който само за половин година през 1998 г. няма и следа от 24 души, повечето на възраст между 23 и 30 години. Затова градът е наречен „Бермудския триъгълник“. Близо 25 г. и над десетина вътрешни министри се оказаха недостатъчни за разкриването на цялата мистерията. Черната статистика сочи общо 52-ма безследно изчезнали в региона само за няколко години.
До 2007 г. 36 случая са разкрити, като само през въпросната година се изяснява съдбата на шестима от тях. Трима са намерени живи. Изчезванията обаче продължават и след тази дата.
Дълго се говори за една-единствена банда, която действа на територията на областта и е отговорна за отвличанията. Оказва се обаче, че приликите между случаите са много по-малко от разликите.
В някои от историите изобщо не става въпрос за похищение, а за лично отмъщение. Други казуси завършват благоприятно – със завръщане на изчезналите. Но и съдбите на част от издирваните хора и досега остават неизвестни.