Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Говори малко и не разбира почти нищо. Деми Мур сподели снимки с Брус Уилис
  • Новини

Говори малко и не разбира почти нищо. Деми Мур сподели снимки с Брус Уилис

Иван Димитров Пешев януари 5, 2023
brruasriasrlasrk.jpg

Здравето на Брус Уилис се влошава и той вече почти не може да говори, както и трудно разбира какво говорят другите, съобщи италинският в. La Repubblica, позовавайки се на американски медии.

Както стана известно преди месеци, 67-годишният актьор страда от афазия – инвалидизиращо заболяване, произтичащо от неправилното функциониране на области в мозъка, свързани с езиковите способности, което бавно, но безвъзвратно се задълбочава. Диагнозата принуди звездата от „Умирай трудно“ да обяви и оттеглянето си от снимачните площадки през март.

Семейството се надява на чудо

В момента актьорът прекарва възможно най-много време с втората си съпруга Ема Хеминг и двете им дъщери – 10-годишната Мейбъл и 8-годишната Евелин. По време на празниците с тях е и бившата му половинка Деми Мур, с която Уилис е останал в отлични отношения, с трите момичета, родени от брака им: Румър (34), Скаут (31) и Талула (28).

Не изпускай тези оферти:

В разширен състав семейството е прекарало и по-голяма част от периода на локдауна, наложен от пандемията на Covid-19, а сега дава цялата възможна обич на оттеглилия се екшън герой в един от най-трудните моменти от живота му.

Ема сега е гласът и средството за общуване на актьора. Има дни, в които се виждат проблясъци от стария Брус, но те са кратки и все по-редки. За близките му е тежко да го гледат как сякаш им се „изплъзва“ все по-надалеч, те се молят за него и се надяват на някакво коледно чудо, разказва анонимен източник, близък до семейството, пред RadarOnline.

От първия миг, в който разбират за болестта му, фенове и колеги на актьора се обединяват около него и близките му, засипвайки ги с хиляди съобщения и жестове на солидарност и подкрепа.

Ревизираното завещание

Според RadarOnline актьорът вероятно е променил завещанието си дни преди да получи диагнозата афазия и почти цялото му състояние, възлизащо на 250 милиона долара, ще бъде разпределено в сегашното му семейство.

Трите дъщери от първия му брак щели да получат само по 1 милион, а останалото се предвижда да остане във владение на Ема Хеминг и двете по-малки дъщери, пише OFFNews.

Последната снимка на обичания актьор в социалните мрежи датира от юни. На нея той изглежда щастлив сред семейството си, въпреки че състоянието му вече се влошава. „Болката, която чувствам, може да бъде парализираща, но тя е и най-чистата и дълбока форма на любов, която си в състояние да изпиташ. Уча се да съжителствам с нея“, написала е Ема Хеминг.

„Брус искаше да е сигурен, че второто му семейство ще бъде обгрижено. Той вярва, че Румър, Скаут и Талула са получили най-доброто, което е имал да предложи финансово през целия им досегашен живот“, обяснява изданието.

Румър е актриса, която играе най-вече в независими продукции, Скаут е амбициозна певица и автор на музика, която издаде дебютен албум през юни, а Талула инцидентно се появява в телевизионното риалити шоу Catfish

. „Брус вярва, че Деми, чието състояние се оценява на 200 милиона долара, винаги ще присъства в живота на дъщерите им“, заключава източникът на информация, който RadarOnline идентифицира като приятел нa актьора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шокиращо! Не държавата, а Динко купува хеликоптер-линейка за 2млн. евро: Ще реагира по всяко време
Next: Това писмо на един честен хирург, които подаде оставка разтърси всички в интернет. Истината ще ви изуми

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.