Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Годеникът й я заряза дни преди сватбата, а след 5 години тя разбра истината
  • Новини

Годеникът й я заряза дни преди сватбата, а след 5 години тя разбра истината

Иван Димитров Пешев март 18, 2023
gdoodasdaksdiasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

5 години Карина се опитвала да разбере защо годеникът й я е изоставил седмица преди сватбата. Докато един ден не попаднала на снимки с новото му семейство в социалната мрежа, които най-накрая й помогнали да разбере какво точно се е случило.

Карина и Джон били прекрасна двойка. Любовта им била много чиста и двамата трескаво подготвяли сватбата си.

Единственото нещо, което помрачавало щастието им, били родителите на Джон, които категорично отказвали да приемат бъдещата си снаха, защото не отговаряла на социалното им положение.

Карина била от простото семейство, а бащата на Джон – голям бизнесмен и собственик на „фабрики и кораби“.

Бъдещият свекър непрекъснато се опитвал да раздели влюбените и дори отказал да им помогне финансово за сватбата. Това обаче не успяло да уплаши сина му и да го откаже от намерението да се ожени.

С приближаването на големия ден обаче Джон ставал все по-тъжен и мълчалив. Това не убягнало на Карина. Тя не разбирала какво се случва с годеника й, но вярвала, че всичко е заради вълнението от предстоящото събитие.

Седмица преди сватбата Джон се прибрал в апартамента им й казал: „Няма да се оженя за теб. Цената на щастието ни е твърде висока“. След това прибрал всичките си неща в един куфар и излязъл, оставяйки Карина обляна в сълзи.

Така завършила и историята им. Двамата се разделили и всеки започнал нов живот.

Карина дълго време опитвала да разбере какво се е случило, но никой не искал да й каже истината. Тогава тя просто решила да се премести в друг град. Там успяла да срещне любовта и да се омъжи.

Понякога се сещала за Джон и в главата й веднага изниквал болезненият въпрос: „Защо си тръгна?“.

Отговора открила чак след 5 години. В този ден тя се ровела в социалната мрежа и неочаквано попаднала на профила на Джон. От момента на раздялата тя нито веднъж не изпитала желание да види какво се случва с него. Но изведнъж я обзело необяснимо желание да види как живее бившият й.

Тя започнала да разглежда семейните му снимки и установила, че само месец след края на връзката им Джон се е оженил за момиче от компанията си на име Алис. Тя била дъщеря на голям бизнесмен, която родителите на Джон обожавали и смятали за идеална съпруга за сина си.

На Карина всичко й станало ясно. Явно в навечерието на сватбата бащата на Джон му е поставил ултиматум: или се отказва от Карина и се жени за Алис, или остава без наследството. Джон страдал дълго, но все пак избрал парите.

Младата жена отдавна била простила на бившия си приятел. Освен това била много щастлива с мъжа си.

Съдейки по снимките, Джон и Алис също били много щастливи. Явно е било писано нещата да се случат по този начин. /jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цените откачиха: Ако имате няколко декара в този български край, сте богати
Next: Александър е загинал след купон за новата си работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.