Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големите вериги с важни новини за електронните ваучери за храна
  • Новини

Големите вериги с важни новини за електронните ваучери за храна

Иван Димитров Пешев март 20, 2024
sadcdsvdskbfgbkgfkbgf.png

Големите търговски вериги вече приемат електронни ваучери за храна. За нововъведението съобщиха от Лидл, Кауфланд, Билла, Т-маркет, Метро и други по-малки магазини. Паралелно с дигиталните ваучери, на касите ще можем да плащаме и с хартиени ваучери, както до момента.

 

Дата, до която ваучерите на хартия ще бъдат издавани, е 30 юни т.г. Важно е да се знае, че всички вече издадени ваучери на хартия ще важат до датата им на валидност, изписана върху тях. В този срок търговците ще са длъжни да ги приемат за разплащане.

Електронните ваучери са досущ като банкови карти. Пластините се различават само по цвят и картинка, в зависимост от това от кой оператор са издадени.

Така например картите на „Български пощи“ са с бял фон и кошница с плодове и зеленчуци; тези на „Плъкси“ /новото име на „Содексо“/ са зелени, а на „Идънред“ – червени.

 

 

 

Е-ваучерите се използват по същия начин, както и банковите карти – на POS терминал. Те ще важат включително и за касите на самообслужване в магазините, които разполагат с такива.

Сред предимствата им са, че може да се плащат храни за по-малки суми и няма ограничение за минимална стойност на покупката. Както и при хартиените ваучери, и с електронните не може да се пазаруват цигари и алкохол, напомнят от Лидл.

Ако сумата, заредена в електронния ваучер не достига, клиентите могат да доплатят сметката си с банкова карта или с пари в брой.

Очаква се модерният начин за пазаруване да спести време както на потребителите, така и на търговците. Сред ползите за клиентите са, че те могат да следят баланса и остатъчната стойност, които могат да се проверяват в реално време от притежателя на ваучера, допълват от Кауфланд, които от петък започнаха да приемат е-ваучери.

Всички компании, издатели на дигитални ваучери, предлагат безплатни приложения за клиентите си, които, инсталирани на смарттелефон, дават информация за какво са похарчени средствата от ваучерите, каква е разполагаемата наличност в пари, какъв е срокът им и т.н

За да върви още по-гладко и бързо процесът, е хубаво клиентите да предупреждават на касата, че ще платят с е-ваучер, съветват от Кауфланд.

Валидност

Подобно на хартиените ваучери, така и електронните ще имат 1 година валидност – срок, в който трябва да бъдат употребени. Срокът на валидност на самата карта носител пък ще бъде различен, според начина на работа на всеки оператор, но практиката показва, че повечето компании се спират на 5 годишен.

Е-ваучерите ще могат да се използват само в търговски обекти, сключили договор със съответния оператор на ваучери и приемащи плащания на POS терминал.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пролетното равноденствие е днес: Най-енергийният ден за годината! НЕ правете това, за да не си навлечете неприятности
Next: Вой на сирени в Банкя заради погребан жив човек

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.