Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големият Андрей Райчев не си поплюва – българино, трепери: Иде кървава баня
  • Новини

Големият Андрей Райчев не си поплюва – българино, трепери: Иде кървава баня

Иван Димитров Пешев юли 26, 2022
adnqnrqidiaida.png

Обществото е безкрайно вгледано в този скандал, който премина в друга фаза, но още не може да нанади голямата картина, в която сме вписани, с малката картина, в която сме потопени. До нас се води война с неизвестни последици.

Това , което виждаме, е още нищо. Това може да премине в истинска кървава баня.

Второ. Не се дава ясен отговор какво стана с енергията, какво става с тази инфлация, какво се случи.

Така коментира Андрей Райчев политическата и икономическата ситуация у нас в ефира на bTV

„Понеже войната е близо, казват Украйна не изнася живото, но това е смешно. Украинското жито е 2% от световното и не може да причини тези работи. Липсата на газ в Германия може да доведе до тежка рецесия, но не това прави дефицита на енергията в Португалия.

Плащаме си сметката на коронавируса. Взехме гигантски заем от бъдещето и понеже не го взехме като хора – ние и вас, те го взеха от наше име , изхарчиха трилиони и тези трилиони сега се връщат. Изпълнителят се казва пазар“, обясни той ситуацията с икономиката, енергийната криза и галопиращата инфлация.

„В световен мащаб ние продължаваме да лекуваме кризите с пари и дойде време те да се поискат обратно. Нали знаете, че ако Америка и Западът се разболеят, България е в предсмъртно състояние. Периферните плащат цените. България скоро ще влезе в много тежък период. В съзнанието на българите не се напасва тази малка картина с голямата“, каза още Райчев.

Социологът коментира и хода на преговорите около третия мандат и възможността за съставянето на правителство между вече познатите играчи.

„Лошо се преговаря. Виждаме как се преговаря, ту се преговаря, ту се спира. Може би се надяват на ИТН да преразгледа мнението си, или на отцепниците, но това не е добро. Правителството не трябва да е скалъпена работа, която да виси на двама души. Ако някой не иска такова правителство, то това са ПП.

Те ще имат премиер, те ще управляват, но с бомба под себе си. Двама закапризничат ли, всичко пада. Какво обаче да правим? Те седят в оптиката на 2020-та година. Това е финалният акорд на революцията. Слава богу мирна“, обясни той.

По мнението му е време за широка коалиция. Заложени сме в страшен капан, смята той.

Изходът е широка коалиция, но няма как да се премине към него, по думите му. Нямаме ляво, коментира още социологът. ИТН имат интерес от избори сега, според Райчев.

Пъзелът в рамките на тези четири партии няма да се реши и трябва да се търси диалог с ГЕРБ и ДПС. Червените линии трябва да се изхвърлят, по думите му. ПП ще водят нещата към избори, те не искат тази коалиция, смята Райчев. Те не искат да излезе, че те водят държавата към изборите, допълни той.

По думите му основните играчи са се разделили още на площада и не са се променили оттогава.

„Как се разделиха още там. Те се разделиха на 4 парчета. Бабикян, Хаджигенов и Манолова правиха нещо. Отделно Христо Иванов започна да събира своите, а Корнелия Нинова не напусна парламента.

Сега напасването продължава. Сега на мястото на Бабикян са Петър и Асен. те самите рязко одесняха. Заеха мястото на традиционното СДС. Имаме големи разбърквания и все търсим решения между тях и отгoворът е няма решение между тях. А това означава, че решението е с ГЕРБ“, каза Райчев.

„Затова трябва да излезем от разговора, че ГЕРБ са виновни за всичко, че с ДПС са ограбили държавата, а ние спасяваме България. Трябва да отидем на съвсем друг разговор. България е в много трудно изпитание и няма да казваме кой е добър и лош, а ще се опитаме да я оправим. Това се казва широка коалиция, но никой не произнася тези думи.

ГЕРБ и ДПС не могат да ги произнесат първи. И другите не могат да ги произнесат, защото идват избори и ние сме в един капан. Изход без широка коалиция няма. Но и няма начин да се пристъпи към тази коалиция. За това е този цирк, той ще продължи до 16 октомври, когато са изборите“, даде единственият изход от заплетената ситуация социологът.

Райчев обясни и скорошния възход в рейтинга на ПП след очевидния спад през последните месеци. По думите му, той се дължи на решението да се изгонят руските дипломати.

„ПП видяха, че падат, излязоха от центристката роля и рязко минаха на крайност. Това е позицията за Русия. Тя им донесе позитиви, но не в центъра, а на крилото и застрашиха съществуването на традиционните десни партии.

Случи се мутация. И обратно Борисов се завърна на центъра, в същото врем останахме без ляво. Хората виждат старата оптика и им се струва, че това са момчетата от центъра, които ще обединят България, но нищо такова няма.

Служебният кабинет вече няма да чегърта, а ще трябва да оцелява държавата. Но правителството на Радев не може да поиска промяна на закон, промяна на бюджет, не може да преговаря международно. Това слабо правителство е последното, което може да си позволи държавата по време на криза“, обясни Райчев.

„След изборите Българите трябва да поискат друго от тези хора, а не да разказват, че единия е добър, а другия е лошия. трябва да направят нещо, с което България да преживее минимално тежко чудовищната инфлация и войната“, подчерта той.

Райчев коментира и усилията на БСП да сформира правителство с третия мандат и кой ще ги провали.

„Нинова изцяло е заложила всичко, за да оцелее правителството. Тя очевидно ще направи всичко възможно, такова да има, но тя няма да срещне подкрепа в ПП.

Не им е изгодно, да се натоварят с някакво правителство с условия и с малко мнозинство, но с цялата политическа тежест. ПП ще водят нещата към избори, но те не искат да излязат, че те са причината. тази коалиция е тежка трудна, безсмислено се губи време“, обясни Райчев.

По думите му на ИТН им предстои ново изпитание. „Ако Трифонов беше седял и чакал, щеше да е обречен, след този ход не съм сигурен, Урните ще кажат“, поясни той.

Социологът каза и от какво най-много се притеснява през есента, като изрази надежда, че все пак ще има мир.

„Най-опасното, което може да стане, е в Украйна. Нещо е мътно в Одеса, Молдова може да се запали, поляците искат да влизат в Украйна. Ако някой бе казал, че причината за тази война е нефт или територии, без които страните не могат, но коя е причината? Тя няма материална причина. Това е религиозна война. Война кой е прав. И двете страни не виждат никаква правота на другия. Ние на Балканите сме водили такива войни“, изрази притесненията си Райчев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предаваме на живо от Ванкувър, там е пълно с Българи! Отприщи се масова кървава престрелка, буквално стана военна зона
Next: Никой не може да оцелее при подобен удар: Двама младежи се размазаха край Силистра, бог да го прости

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Войната на хоризонта на България! Генерал Радев с извънредно съобщение
  • Атлантиците: Митрофанова трябва незабавно да бъде изгонена от България
  • Съдът към задържаната проф. Генева: Не можем да ви пуснем по белия свят да вършите престъпления
  • Богдана Карадочева: Живея без стотинка пенсия! Не ми признават трудовия стаж, а от 15-годишна съм на сцената
  • Синът на Корнелия Нинова създава суперроботи на бъдещето в САЩ
  • Арестуваната шефка в „Св. Георги“ си изкарвала и по 5 бона от телефонни консултации
  • След 5 години в Испания Зуека се завръща в България – Виж защо
  • Скопие с налудничава версия за Ива Михайлова – Здравният им министър се закани, че идва в София да разреши случая
  • 80-годишен е мъжът, който беше открит в безпомощно състояние в асансьор на метростанция „Жолио Кюри”, а по-късно почина в болница.
  • Окръжният съд в Хасково взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо 32-годишната Атанаска Даскалова и 14-годишния ѝ син, обвинени за умишленото убийство на 67-годишен мъж в Димитровград.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.