Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големият кръст ще се появи на небето: наближава най-важният ден в годината
  • Новини

Големият кръст ще се появи на небето: наближава най-важният ден в годината

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
tdsfhfghytj.png

Астрологът Юлия Лифанова разказа защо остават броени дни до най-важното астрологично събитие на лятото – кармичните възли, Плутон и Слънцето образуват Големия кръст . Какво е това и за какво ни готви Вселената?

През юли 2023 г. ще се случат няколко важни астрологични събития, които са редки и кармични (съдбовни) поради участието на най-важните точки и планети.

Първо, на 13 юли, възлите Раху и Кету се преместват от оста Телец-Скорпион към Овен-Везни за година и половина, което включва програма за разработване на брачни отношения, съюзи между жени и мъже и всякакъв вид партньорство. Това означава, че Вселената води всеки от нас до най-важните събития в живота, независимо дали става дума за сватба, развод, брак, сключване на бизнес партньорство или начало на съдебен процес. Някои от горните ще се случат на абсолютно всеки!

Но основното събитие ще бъде в периода 17-18-19 юли – именно в тези дни в небето се събира най-тежката конфигурация на планетите, която се нарича Големият кръст. Планетата Плутон, Слънцето + Луната и възлите на кармата Раху и Кету стават четири точки в небето. Интересното е, че Плутон в случая „дирижира“ ситуацията, защото е управител на Раху в Овен. Важно е, че Новолунието в Рак ще настъпи на 17 юли, тоест и двете светила ще стоят на един и същи градус в небето – няма как да се скриете от събитията!

Големият кръст е огромна енергия, сравнима с атомна електроцентрала, когато в космоса се освобождава огромен потенциал на напрежение и в същото време възможност да се промени нещо драматично. Тъй като Плутон и Слънцето са начело на кръста, ситуацията ще бъде свързана с масата на хората. В най-лошия случай може да се случи някаква катастрофа, а в най-добрия случай ще се случи известен квантов скок в много хора, бърза трансформация и желание напълно да променят съдбата си.

Плутон е отговорен за смъртта на всичко, което няма потенциал, а Слънцето означава нашето щастие, радост и удоволствие да бъдем себе си. Напрегнатият аспект между тях подсказва, че ще трябва коренно да промените живота си и от 17 до 19 юли много хора ще направят нещо съдбовно. Независимо дали е във връзка, в кариера, в местоживеене – това ще бъде пробуждането на стотици хора за живот по техните собствени правила!

Кои зодии ще бъдат най-повлияни от Големия кръст?

Разбира се, най-много ще се промени съдбата на представителите на знаците, в които ще застанат Слънцето, Плутон и Възлите. А това са Козирози, Раци, Везни и Овен. Това астрологично събитие силно ще „закачи” и тези, чиито знаци се управляват от Плутон и Слънцето, а това са Скорпионите и Лъвовете.

Също така хората, родени на следните дати, ще усетят сериозни промени:

    • 20 и 21 януари
    • 20 и 21 април
    • 23 и 24 юли
    • 23 и 24 октомври

Материалът Големият кръст ще се появи на небето: наближава най-важният ден в годината е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Динко от Ямбол атакува парламента с нов проект
Next: На морето: Румен Овчаров вдигна по-голям сарай от този на Доган

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.