Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големи промени в закона за етажната собственост! Нови такси
  • Новини

Големи промени в закона за етажната собственост! Нови такси

Иван Димитров Пешев януари 31, 2024
vsdfvfdsbfdhjgfjghjg.png

Собствениците на празни апартаменти в блоковете също ще плащат такса за входа всеки месец. Солидарното разпределение на сметките за поддръжка на общите части влезе в сила от началото на годината с промени в Закона за управление на етажната собственост.

До момента собствениците на необитаеми апартаменти в големи жилищни сгради не бяха задължени да плащат месечна такса за общите части. От тях по закон се изискваха пари само за големи ремонтни дейности.

„Те заплащаха, само ако има някакви ремонтни дейности – било то на покрив, боядисване на входа, подмяна на входна врата. Сега вече от 1 януари 2024 година тези необитаеми апартаменти, техните собственици по-точно, са длъжни да заплащат и месечните комунални разходи – асансьор, осветление и за всичко, което плаща всеки един собственик в сградата, за един човек“, обяснява пред БНТ Светослав Николов, професионален домоуправител.

Гълъбина Андреева има два апартамента в Благоевград. Разказва, че единият е необитаем от дълго време, но въпреки това винаги плаща, когато има големи ремонти на общите части. Неприятно е изненадана, че за празното
жилище вече ще дължи такса всеки месец.

„По принцип мисля че не е правилно, нали това което става въпрос като ремонти, някакви належащи – да, но всичко останало – не знам. Прекалено много започват да стават вече и данъците, и всички други допълнителни средства, които трябва да се отделят за тази собственост. За съжаление, много са вече такива жилища необитаеми. Не съм съгласна с тия неща, но не знам какво може да се направи“, казва тя.

Част от жителите на Благоевград пък определят като правилна и закономерна промяната в закона за етажната собственост.

„Аз съм „за“, защото след като е купил жилището и след това не го обитава, би трябвало да си поема разходите за общите части. Затова съм съгласна – да. Имаме на четвъртия етаж апартамент, който не се обитава от доста време. Той в момента живее в Якоруда и така идва от време на време, но като гледам на списъка винаги таксата си му стои и се увеличава“, смята Венера Нушкова.

Според професионални домоуправители новите промени в закона за етажната собственост неминуемо ще доведат до по-трудно събиране на таксите за общите части. Възможно е и да се стигне до съд при некоректни платци.

„Когато се натрупат едни доста сериозни задължения, които може би са над 50 процента от минималната работна заплата, тогава етажната собственост има всички правомощия да си събере тези пари по съдебен път. Така че даден собственик може да му се трупат задължения, ако той не се поинтересува за тях, не се
поинтересува да намери контакт с домоуправителя, в един момент могат да минат 3 години, на него да му са се натрупали някакви задължения от 100, 200, 300 или 500 лева и срещу него да започне дело от страна на етажната собственост спрямо него, за да се изискват тези пари“, казва Светослав Николов, професионален домоуправител.

Друга важна промяна в закона е че решенията на общите събрания вече могат са се взимат при кворум от 50 плюс един процента от живущите, а не както до сега при 67 процента присъстващи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фалира легендарен магазин! Преживял е две световни войни
Next: Няма кой да работи в България: Търсят 268 хиляди души за работа

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.