Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големи промени с колите на дизел. Вдигнаха им мерника
  • Новини

Големи промени с колите на дизел. Вдигнаха им мерника

Иван Димитров Пешев март 3, 2024
dfgbkfnfgnkghknhgng.png

Да бъдат въведени данъчни стимули за колите на пропан-бутан, предложи председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев. Това означава колите с газови уредби да бъдат без данък или налогът за тях да бъде по-малък, защото използват екологично гориво. В момента електрическите автомобили са освободени от данък, но за колите на газ няма никакви облекчения.

Ако това се приеме, ще засегне най-много дизеловите коли, които са по-икономични като разход, затова са и по-предпочитани, но замърсяват повече.

Автомобилите на пропан-бутан трябва да паркират безплатно в зелената зона на градовете или паркирането им да бъде на по-ниска цена, каза още Светослав Бенчев. Според него, за да преминат хората към по-екологично гориво трябва да има стимули, а не да бъдат вдигани данъците за коли, използващи традиционните горива бензин и дизел. Само така цената, която ще платят хората за преминаване към по-зелен транспорт, ще бъде социално поносима.

От БПГА са подготвили визия за „Енергиен преход“, която ще бъде представена на всички отговорни институции в страната. В подготвяната от правителството Енергийна стратегия транспортът въобще не е включен, а той е един от най-големите потребители на енергия. От асоциацията са категорични, че промени в транспорта трябва да има, но няма как всички дизелови автомобили да бъдат сменени с електрически.

Повечето хора нямат достатъчно пари, за да купят нов електрически автомобил, все още няма и достатъчно зарядни станции. Освен това, ако само половината от автомобилите в страната минат на ток, ще бъдат необходими още два ядрени реактора, или 2 гигавата нови мощности. Затова от БПГА искат да бъде изпълняван план за постепенно преминаване към по-екологични горива и да бъде насърчено използването им, преди да дойде моментът след години, когато автомобилите няма да замърсяват природата. Ако не бъде осигурена социално приемлива цена, няма да видим транспорт с намалени въглеродни емисии, категорични са от БПГА.

Оборудването на автомобила с газова уредба е достъпно за потребителите, рентабилно е, и е алтернатива на използването на бензин или дизел, каза Мая Благоева от асоциацията. А вредните емисии от използване на пропан-бутан от автомобилите са значително по-малки отколкото при използването на бензин или дизел. В света има 27 млн. автомобила на пропан-бутан, които за година потребяват 30 млн. тона от горивото. Още по-голямо е потреблението на това гориво в производството – годишното му потребление в света е 200 млн. тона, като през годините използването му нараства.

Според Светослав Бенчев в преходния период при преминаване към въглеродно неутрални горива, е необходимо да има стимули за използването на пропан-бутан, метан и HVO-горива. HVO означава хидротретирано растително гориво.

То е алтернатива на традиционния дизел – произвежда се от суровини с био произход и от остатъчни продукти, има същата химическа структура като конвенционалното гориво и може да се използва самостоятелно или като смес за дизелов двигател, а вредните емисии при използването му са по-малко отколкото от дизела. Използването на такива преходни горива е икономически много по-обосновано отколкото хората да сменят старите си автомобили с електрически, пише „Труд“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кой е българският град на халвата
Next: Бoгaт възрacтeн мъж ce oбличa кaтo бeздoмник и oтивa в coбcтвeния cи мaгaзин, зa дa избeрe cвoя нacлeдник

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.