Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Големи тунели под гробницата на жената котка в Странджа, засече георадар
  • Новини

Големи тунели под гробницата на жената котка в Странджа, засече георадар

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
tqtuuuwurqwrqwkrwq.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тунели под култови тракийски светилища в Странджа крият неразгадани тайни. Голяма
част от тях са локализирани при проучване с георадар, което предприема археологът
Даниел Пантов, директор на музея в Приморско.

 

Тунели са засечени под най-древното тракийско светилище в местността Мишкова
нива край Малко Търново и под обвитата в още по-голяма мистерия гробница на Бастет,
която се намира в подножието на връх Голямото Градище.

“Странджа е уникална планина с много следи от поселение на територията ѝ с много
благоприятни места за живеене и аз ги откривам. Става дума за много селища и крепости,
обредни места, които говорят за гъсто население от тракийски племена, които са
обитавали Странджа за дълго време”, казва Пантов.

На 18 метра дълбочина под гробницата на Бастет с помощта на георадар се локализира
метален предмет. “Ясно се видя, че е с правилна форма и размери приблизително
50/50 см. Намира се в една от кухините, които се спускат спираловидно надолу.
Най-вероятно това са рудни галерии, свързани с траките и минното дело по тези
земи. Те са добивали медна и желязна руда, злато, а вероятно и гранат. Изнасяли
са ги през морето”, разказва археологът.

 

Гробницата

на Бастет –

може би

най-голямата

загадка

на Странджа, вълнува от години изследователи и хора с ясновидски дарби. Легендата
е свързана с мистериозна иманярска карта, секретна експедиция, организирана от
Людмила Живкова и с пророчицата Ванга. Експедицията от 1981 г. е описана в книгите
на двама от участниците в нея – племенницата на Ванга Красимира Стоянова и тогавашния
шеф на отдел “Културно наследство” Кръстю Мутафчиев. От всички участници в секретното
проучване днес живи са само Красимира Стоянова и археологът Иля Прокопов, а информация
за това дали и какво е било открито в недрата на Странджа няма. Според Мутафчиев,
който нарича картата “Ребусът”, гробницата е изградена като огледален образ на
небесното съзвездие Цефей и когато то е над планината, Луната е в такива фази,
че може да огрее мястото

 

Посветени твърдят, че когато показали иманярската карта на Ванга, тя дала напътствия
къде и какво да търсят. Според пророчицата преди хилядолетия по вода в Странджа
дошли хора от Египет, били високи и стройни, с тъмна кожа и черни, дълги коси,
с маски на лицата.

Ванга говорила

 

за гроб на

жена, която

държи жезъл

от извънземна

материя,

а около нея има съкровища от злато и тайно знание за историята на човечеството
две хилядолетия назад и две хилядолетия напред. Но писмеността не можела да бъде
разчетена, предупредила баба Ванга.

През пролетта на 1981 г. участниците в експедицията на Людмила Живкова отиват
на мястото, където трябва да наблюдават първите лъчи на слънцето и на луната.
По-късно Мутафчиев споделя, че на западната стена на скалата се появила фосфоресцираща
светлина, после се очертали две човешки фигури като холограмни изображения.

Легендата за египетската богиня и мистерията около тайната експедиция на Людмила
Живкова привлича все повече туристи, а всяка година в нощта срещу 5 май от общината
организират поход до мястото. Виктория Колева от Туристическия информационен център
в Малко Търново казва, че повечето хора т.г. споделили за силно енергийно усещане
на мястото. И допълва, че според една от легендите Бастет не била египетска царица,
както се възприема от мнозина, а богиня, чийто баща бил с тракийски корени. В
този район властвала тракийската владетелка Калеомастра, а нейна дясна ръка бил
бащата на Бастет. При управлението на Калеомастра се взело решение за преселение
към Египет. По време на похода, някъде в Егейско море, Калеомастра починала и
за нов водач бил избран бащата на Бастет. Хората му стигнали до Египет и се заселили
по поречието на Нил. Бастет била избрана за върховна жрица на течение, което почитало
котките – свещени животни в Египет. Когато наближил краят ѝ, тя помолила баща
си да бъде погребана в Странджа, където е родена. Така била пренесена отново в
планината.

“Сигурни сме, че

на 18 м под

земята има

метален

предмет, но

по-малък

от саркофаг

Ние с машината локализирахме мястото, не го крия, изнесох го на публична лекция
в отчетите на Института по археология към БАН. Ако получим картбланш, можем да
проучим обекта”, казва Даниел Пантов. Той е готов да започне експедиция, но проблемът
е във финансирането.

При проучванията с георадар той открива подземни тунели и под най-древното тракийско
светилище в Странжа – Мишкова нива.

“Кухините са на 3 метра под светилището – вътре в кръга и извън него. Може да
са гробове или други помещения. Интересното е, че когато навремето археолози проучват
могилата, не е открит никакъв гробен инвентар. А става дума за монолитен градеж,
очевидно не е случаен този, който е погребан там”, казва археологът.

Първи за светилището в Мишкова нива съобщават братя Шкорпил в началото на XX
в. и описват голяма могила и мраморни архитектурни детайли. Проф. Алекснадър Фол
и доц. Петър Делев проучват обекта от 1981 до 1983 г., а през 1986 г. Тракийският
култов комплекс е обявен за археологически паметник на културата с национално
значение. Датиран е между средата на II хилядолетие пр.Хр. и епохата на Късната
античност.

Светилището е част от обширен археологичен комплекс, в който има укрепена сграда,
могилен некропол, римска вила и крепост на близкия връх Голямо Градище.

Смята се, че тракийската гробница с времето прераства в общоплеменно светилище,
което се свързва с бог Аполон. Всяко лято от общината организират възстановка
на ритуала “Възлияние” – изливане на течности

в чест на

Слънцебога и

Богинята Майка

Все по-популярно през последните години става и тракийското оброчище Индипасх,а
на 17 км от Малко Търново, което местни също свързват с името на Ванга. Според
легендата пророчицата пращала болни на оброчището с жива вода.

“Оти ми го водите това дете тука, до вас е живата вода”, казала Ванга на семейство
от Малко Търново с болно момиченце и го пратила на Индипасха, разказват местни.
Допреди няколко години мястото е било само за посветени. Оброчището е скрито в
дълбок и усоен дол, обрасъл с гъста букова гора, а пътят до него е възможен само
с джип или пеша. В първата неделя след Великден прииждат стотици на поклонение
и правят курбани, защото се смята, че

лековитата вода

на Индипасха

е най-силна в този ден.

Светилището представлява огромна отвесна скала, в чиято основа блика изворче.
Според легендите помага най-вече при очни и кожни болести. Около изворчето има
иконостас, на който богомолците палят свещи и оставят великденски яйца.

Магическото
място събира хора от различни религии. По клоните на дърветата висят чорапи, тениски
и дори бельо и това не е случайно. “По този начин дрехите се поставят между земята
и небето, а болестта остава в нищото.

Това е една от най-древните индоевропейски
традиции за закачане на дрехите на болните по спускащите се от скалите лиани.
Така болестите са нито на небето, нито на земята, тоест не съществуват, изчезват
от този свят”, разказва директорът на музея в Малко Търново Ивелина Иванова, един
от най-запалените изследователи на мистичната планина и обичаите на местното население.

Виктория Колева разказва, че преданието за оброчището тръгнало от жители на близкото
село Сливарово. То било преоткрито от местен, който отглеждал стадо биволи. Водачът
на стадото остарял и ослепял. На стопанина му било жал да го убие, понеже биволът
му служил вярно много години.

Решил да го пусне, но не след дълго биволът се върнал
и вече виждал. След време пак ослепял, изчезнал отново, после пак се завърнал
излекуван. Когато това се повторило за трети път, стопанинът решил да проследи
животното и така стигнал до Индипасха, откривайки лековитата вода.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това са едни от най-популярните места със заровени съкровища в България
Next: Българи масово търсят рубини в реките на Родопите и ги продават

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Станка Златева: Брутално убийство!
  • Стефан Миланов е обвинен в умишленото убийство на 21-годишния Иван Митков от Харманли
  • Мегаскандал в борбата ! Свалиха Станка Златева с притча, ето кой заема мястото й:
  • Грък е заподозрян за зверския побой, след който издъхна 83-годишния доц. Андрей Атанасов на спирка на метрото в София
  • Днес на 62-годишна възраст си отиде от този свят Юрий Васев, който бе официално старши треньор на ЦСКА 1948. Тъжната вест съобщи официалната страница на „червените“ във „Фейсбук“.
  • Николай Попов: Има ли по-голям ужас от това? Майка написа собственото си име на гроба на сина си
  • Проф. Мариела Генева едва свързвала двата края със заплата от 20 бона
  • Адвокат Тодор Кръстев: Освободете проф. Генева от ареста!
  • Ето го наследникът на Слави Трифонов – грижи се за него като за собствен син
  • Ники Кънчев се ядоса на участничка в “Стани богат”: Трябва да се върнете в училище!

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
  • Извънредно! 3 дрона взривиха търговски кораб на 15 мили от Бяла, има пострадали моряци 😰😡
  • От пресслужбата на Министерски съвет разпространиха съобщение за срещата на премиера Румен Радев с посланика на Русия у нас Елеонора Митрофанова
  • Само на 19 години! Благоевград изпраща Вики, която щеше да стане прекрасен доктор
  • Скръбна вест: Почина фаворитът в „Гласът на България“ Румен Колев
  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.