Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голямата новина за Сашко от Перник е на лице – Вижте видео кадри и цялата информация от Иван Савов
  • Новини

Голямата новина за Сашко от Перник е на лице – Вижте видео кадри и цялата информация от Иван Савов

Иван Димитров Пешев ноември 16, 2022
sasaasashoasohoho.png

По думите на Иван Савов, бащата има психични проблеми, които са се обективизирали при изявленията, които е дал.

Криминалисти не изключват 12-годишният Александър от Перник да е отвлечен.

„Не желая да хвърлям бомби, искам да не съм прав, естествено, но фактът, че толкова време в немалък периметър, говори, че има странична намеса и е възможно детето да е възпрепятствано да се движи свободно“, каза пред България Он Ер криминалистът Иван Савов.

 

Не изпускай тези оферти:

И коментира поведението на бащата: „Самият той има психични проблеми, които се обективизираха при изявленията, които даде.“

Пети ден издирването на 12-годишния Александър в Перник е без резултат. Момчето изчезна в петък. Доброволци, полиция, пещерняци и водолази продължават да претърсват района.

Пред училището, което посещава детето, всички говорят за случилото се.

„Детето не е на редовна форма и за това не съм го виждал“, коментира жител на Перник.

Василка не познава лично Александър, но го е виждала.

„Май е пети клас, виждала съм го. Хубаво дете е, една млада жена, хубава, с дълга коса идва да го взима“, сподели възрастна жена.

И днес спасителни екипи обхождат широк периметър. Проверяват се шахти, водоеми, гористата част. А хеликоптер облита района.

„И днес имаше много жандармерия, полицаи, водолази, хеликоптерът беше тук, доброволци цяла нощ претърсваха огромен периметър, но и утре ще продължи операцията, разширяваме периметъра, няма следа“, каза кметът на Перник Станислав Владимиров.

Водолази и днес не откриха 12-годишния Александър във водите на езерата край пернишкия квартал „Калкас“, съобщи кметът на района Надка Павлова, цитирана от БТА.

Вчера са били претърсени четири водоема, днес – още три. Няма повече езера в кв. „Калкас“, каза Павлова.

Претърсването им започна по предположение, че момчето, понеже обича вода, мож да е попаднало там. Освен това Александър е търсен и в изоставени постройки в квартала, и в близките гори. Кв. „Калкас“ е разположен в подножието на Голо бърдо.

Продължават да идват доброволци, които се присъединяват в издирването на Александър.

Периметърът на издирване днес е надхвърлил 20 км, казаха от Областната дирекция на МВР в Перник. Отново в него са включени всички служители от пернишката дирекция, пожарникари, представители на СДВР, жандармерия, планински спасители и доброволци. Броят на хората, участващи в акцията в планината, днес е още по-голям, посочи говорителят на ОДМВР – Перник Венцислав Алексов.

Александър Цветанов изчезна на 11 ноември следобед при разходка в местната планина Голо бърдо. Оттогава издирването му не е спирало.

Източник: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще паднете от стола от изненада! Ето какво наистина се случва с тялото ни, когато ядем сланина
Next: Бащата на 12-годишния Сашко: Той беше единственото важно в живота

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.