Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма банка прави революция, след броени дни премахва таксите, няма уловка
  • Новини

Голяма банка прави революция, след броени дни премахва таксите, няма уловка

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
gfksdgkdfgkfdkgkfdgfd.png

Изминаващата година е една от най-успешните за банките. На фона на растящата инфлация те регистрираха рекордни печалби.

Една швейцарска банка обаче е на път да направи революция. И представете си в името на своите клиенти. Така се прави.

 

Става въпрос за Zürcher Kantonalbank (ZKB). Тя премахва таксите, които създават допълнително неудобство за много клиенти на банката във времена на инфлация и все още ниски лихви по спестовните сметки.

ZKB е първата от по-големите банки, която се отказа от този сигурен и доходоносен източник на печалба.

От 1 януари клиентите вече не трябва да плащат нищо за сметка или дебитна карта. Това вероятно ще даде нова динамика на конкуренцията във финансовия свят. Конкурентите вече са под напрежение след това решително действие.

Новата оферта е обявяване на война на дигиталната конкуренция, тъй като тя не е насочена само към клиенти от кантона Цюрих, но също така се прилага за клиенти в цяла Швейцария при откриване на сметка дигитално.

„Ние се конкурираме с всички останали цифрови предложения. Не трябва да има граници. Ако не друго, това е обявяване на война на цифровите банки“, обяснява шефът на ZKB Урс Бауман пред швейцарския „Блик“.

ZKB имаше едни от най-ниските такси. 12 швейцарски франка на година за потребителска сметка на физическо лице. Таксата за обслужване на дебитна карта е 40 франка годишно, но и тя ще остане в историята.

„След промяната на лихвения процент има нова начална точка за всички банки. Като банка за жителите на Цюрих, нашата грижа е, малките клиенти също да могат да се възползват от това. Освен лихвата, има и годишни такси за частни сметки и дебитни карти, които сега премахваме. „Те са по-важни за повечето клиенти“, казва Бауман.

Според ZKB ежедневното банкиране вече не трябва да струва нищо, но няма да е напълно безплатно за клиентите: пакетите с кредитни карти все още ще имат такса, въпреки че тя също ще бъде намалена.

Бауман е начело на ZKB повече от година – той напредва бързо с преструктурирането на банковия бизнес.

„Искаме да поставим началото на бъдещето на банкирането“, каза Бауман, въпреки да звучи доста нескромно.

ZKB инвестира не само в разширяването на дигиталните консултации и услуги, но също така инвестира в модернизацията на 51 клона в целия кантон.

Все пак да не забравяме, че става въпрос за швейцарска банка. Просто там са друга мая.

Превод: БЛИЦ

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно от парламента! Цяла България чакаше това решение, вече е факт
Next: Така се прави: Не е за вярване какви пари изкара Лили Иванова за два дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.