Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма драма между Кирил Петков и Цветанка Ризова в ефир, стана страшно
  • Новини

Голяма драма между Кирил Петков и Цветанка Ризова в ефир, стана страшно

Иван Димитров Пешев април 5, 2024
ascasdkvckdskbvfdb.png

„Правим много грешки, но не предаваме нашите избиратели“, каза още той пред bTV и удари на камък с тази си думи.

Тук Петков бе засечен от водещата Цветанка Ризова, която му припомни, че преди 10 месеца в нейното студио той и Асен Василев са били категорични, че никога няма да управляват с ГЕРБ.

С вашите гласове беше избран Главчев за шеф на Сметната палата, добави тя.

„Той беше избран не за премиер“, оправда се той в типичния си пелтечещ стил.

Петков е силно възхитен от постъпката на Живко Коцев. Главсекът на МВР оттегли своята оставка.

„Ще започна с Живко Коцев. Каза, че бил заплашван от висши лица от прокуратурата. Това е връщане към мутренските години. Трябва да започне незабавно разследване.

Ако това е главният прокурор на страната и ако той е заплашвал главния секретар на МВР и го е поставил под натиск, това е престъпление. Представете си да прочетем заглавие за някоя европейска държава главният прокурор заплашва лично главния секретар.

Ако това е вярно, аз се надявам веднага да бъде сезирана и да се самосезира Даниела Талева, защото вече имаме съдия, който може да разследва главния прокурор.

Браво, на Коцев, че не се наведе.

Той показа как се носи пагона. Доволен съм да видя, че има други хора, които са готови да застанат срещу тази машина. Натискът оказан от Калин Стоянов не е страшен“, заяви съпредседателят на ПП. Тук добре си беше научил домашното и знаеше какво да каже.

Петков бе изключително критичен към предложения кабинет от Димитър Главчев. Това става при положение, че 4 от министрите в служебното правителството са техни.

„Сигурен съм, че на Главчев му е нареден кабинетът. Като видях хората, всичко ми стана ясно. Нямам съмнение. Той е нямал правото за нито един министър да вземе самостоятелно решение“, отсече Петков в типично разхвърляния си стил на говорене.

Той нарочи Бойко Борисов и Делян Пеевски, че са наредили министрите. И добави, че Пеевски ръководи ГЕРБ?!

Петков е категоричен, че няма да правят коалиция с ГЕРБ, докато партията е управлявана от Пеевски.

След това Цветанка Ризова му зададе още няколко неудобни въпроси, свързани с властта и как той удобно работеше с ГЕРБ и ДПС, но Петков не успя да отговори и опитваше в типичен нескопосан стил да се измъкне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КНСБ с революционна идея, предлага минималната заплата да е в зависимост от образованието
Next: Изгоних от дома си сина си и бременната му приятелка – не ме съдете, преди да прочетете това

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.