Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! България може да получи голям подарък за Коледа
  • Новини

Голяма изненада! България може да получи голям подарък за Коледа

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
sdfgcbhfghfghgfhgfhg.png

Има реален шанс през декември Австрия и Нидерландия да вдигнат ветото си за приемане на България в Шенген.“ Това каза евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ в Брюксел Емил Радев на Конференцията за разширяването на „Шенген“ и ролята на България за сигурността по границите на Европейския съюз в ЕП в Брюксел.

„Правим огромни усилия. Европейският парламент прие няколко резолюции, последната от която с много категорични и ясни срокове. Европейската комисия направи редица стъпки, последната от които формалното сваляне на Механизма за сътрудничество и проверка. Но за да можем да преодолеем абсолютно необоснованите изисквания на Нидерландия, и това беше свършено.

Оттам нататък и Народното събрание прави всичко възможно да приеме закони, които нямат нищо общо с функционирането на Шенгенското пространство, но все пак правим и тези крачки, за да убедим нашите партньори,“ каза още той.

По думите му се знае, че проблемите на Нидерландия с приемането на България в Шенген са чисто вътрешнополитически, като той изрази надеждата, че след изборите там, в края на ноември, положението ще се успокои и вече ще се вземат рационални решения.

 

„Виждаме, че двойните стандарти се прилагат много успешно вече 12 години. Надяваме се и в Австрия, въпреки че там предстоят напролет избори, и затова е такава категорична позицията пак, единствено и само благодарение на гонене на вътрешнополитически цели в Австрия.“

Според него, ако остане само една държава членка против приемането на България в Шенген, натискът от Съвета, Комисията и Парламента ще бъде доста голям.

„Испанското председателство категорично каза, че ще постави въпроса за членството на България и Румъния в Шенген като точка от дневния ред на Съвета. Надяваме се на успех, дано той да пълен, но може и да е частичен – да направим пробив примерно само по въздух.

Но трябва да има пробив още тази година,  защото антивропейските настроения и в България, и в Румъния ще се увеличат доста, защото виждаме ясни двойни стандарти 12 години вече. Защото според оценките на оперативно ниво, ние се справяме. Ние си изпълняваме задълженията с цената на нашите гранични полицаи“, категоричен е евродепутатът Емил  Радев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зимата нахлува в България: Снежна буря удря страната в този ден
Next: Кучето отказва да напусне гроба – тогава една жена се приближава и открива истината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.