Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! България може да получи голям подарък за Коледа
  • Новини

Голяма изненада! България може да получи голям подарък за Коледа

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
sdfgcbhfghfghgfhgfhg.png

Има реален шанс през декември Австрия и Нидерландия да вдигнат ветото си за приемане на България в Шенген.“ Това каза евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ в Брюксел Емил Радев на Конференцията за разширяването на „Шенген“ и ролята на България за сигурността по границите на Европейския съюз в ЕП в Брюксел.

„Правим огромни усилия. Европейският парламент прие няколко резолюции, последната от която с много категорични и ясни срокове. Европейската комисия направи редица стъпки, последната от които формалното сваляне на Механизма за сътрудничество и проверка. Но за да можем да преодолеем абсолютно необоснованите изисквания на Нидерландия, и това беше свършено.

Оттам нататък и Народното събрание прави всичко възможно да приеме закони, които нямат нищо общо с функционирането на Шенгенското пространство, но все пак правим и тези крачки, за да убедим нашите партньори,“ каза още той.

По думите му се знае, че проблемите на Нидерландия с приемането на България в Шенген са чисто вътрешнополитически, като той изрази надеждата, че след изборите там, в края на ноември, положението ще се успокои и вече ще се вземат рационални решения.

 

„Виждаме, че двойните стандарти се прилагат много успешно вече 12 години. Надяваме се и в Австрия, въпреки че там предстоят напролет избори, и затова е такава категорична позицията пак, единствено и само благодарение на гонене на вътрешнополитически цели в Австрия.“

Според него, ако остане само една държава членка против приемането на България в Шенген, натискът от Съвета, Комисията и Парламента ще бъде доста голям.

„Испанското председателство категорично каза, че ще постави въпроса за членството на България и Румъния в Шенген като точка от дневния ред на Съвета. Надяваме се на успех, дано той да пълен, но може и да е частичен – да направим пробив примерно само по въздух.

Но трябва да има пробив още тази година,  защото антивропейските настроения и в България, и в Румъния ще се увеличат доста, защото виждаме ясни двойни стандарти 12 години вече. Защото според оценките на оперативно ниво, ние се справяме. Ние си изпълняваме задълженията с цената на нашите гранични полицаи“, категоричен е евродепутатът Емил  Радев.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Зимата нахлува в България: Снежна буря удря страната в този ден
Next: Кучето отказва да напусне гроба – тогава една жена се приближава и открива истината

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.