Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! Гала и дъщеря й започват собствено шоу
  • Новини

Голяма изненада! Гала и дъщеря й започват собствено шоу

Иван Димитров Пешев април 19, 2024
svdfbfdbdfgnhgnhjmjh.png

Идва ли време за сериозна промяна при наша знакова тв водеща?

Телевизионната водеща Гала и дъщеря й Мари Будева ще започнат собствено шоу на 21 април. Епизодите ще бъдат излъчвани в Ютюб, а името му ще бъде „Кажи ми, мамо“. Това обяви дъщеря й Мари в предаването „На кафе“ по Нова телевизия.

„Вълнуващо е и за двете ни и сме притеснени – сподели Мари. – В тази поредица ще покажем малко по-различна страна на нашите взаимоотношения и се надявам майка ми за малко да спре да бъде „Гала“ и да бъде просто мама.

Епизодите ни ще са разделени на две части, като в едната ще си говорим на различни забавни и сериозни теми, а във втората ще има игри свързани с тях.

Ще говорим за хейта и за различни случки от детството ми, като ще има и спорове. Как се е справяла майка ми с това да бъде родитетел и водеща. Ще я видим в различна светлина“, заяви дъщеря й, която разкри, че ще има и други гости.

Тото и Лъчу от „Скандау“ гостуваха на Гала, като разговорът им основно се въртеше около тяхната музикална кариера и големия им концерт на 27 април в „Арена София“, с който ще отбележат 15 години от присъствието си на сцената.

Двамата обаче направиха и признания, които изумиха русата водеща на „На кафе“, особено това, че си нямат хал-хабер от музика.

Аз имам нужда да бъда предизвикан, особено пък да правя нещо, което ми е непознато Това е една от причините да не се задържаме много и да не сме толкова закачени лудо като нашите колеги за музиката, призна Тото.

Защото, ние първо не сме израснали с идеята да бъдем музиканти, с мечтата да бъдем музиканти. Нашата мечта беше да бъдем футболисти, обаче това не стана, и следващото, второто, което обичаме най-много, е музиката, и затова се прихванахме към това, допълни той.

Но това е по-скоро предизвикателство за нас, което ние искахме, ние просто се предизвикахме, за да видим докъде ще стигнем. И стигнахме дотам, докъдето може да се стига от хора, които нямат никаква идея, хал-хабер си нямат от музика. Хал-хабер си нямаме, заяви още по Нова Тв Тото.

Лъчо пък добави: Не знам защо се гледа с лошо око на това, че не сме певци, не сме музиканти, че нямаме талант и защо постигаме нещата, които постигаме. Ами имаме една новина. Ние не сме заели мястото на никой музикант и на никой певец. Ние сме си свършили работата и сме постигнали тия резултати си, и всеки, който иска да ги постигне, може да свърши неговата си работа и да стигне там, където трябва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно за шофьорите: Голяма промяна с контролните точки
Next: Кошмар с работната ръка: Спират 15 ремонта заради липса на хора

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.