Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! Малко градче у нас дава 3 600 лв. заплата
  • Новини

Голяма изненада! Малко градче у нас дава 3 600 лв. заплата

Иван Димитров Пешев март 26, 2024
fvdfsbfgdnbghnhfmhjm.png

Къде у нас дават най-високата заплата? Изненадата е малко градче с огромно производство в сектора на растителните маста.

Кнежа. Средната работна заплата там е 3575 лв.. А причината – на много доброто представяне на производството на растителни масла, подкрепено от високите цени на международните пазари и силния износ. На второ място е индустриалният център Пирдоп (2655 лв.), следван от столицата (2538 лв.), Девня (2291 лв.), Гълъбово (2256 лв.) и Панагюрище (2131 лв.).

В 224 общини общественият сектор е осигурявал по-висока средна заплата от частния през 2022 г., въпреки догонването на национално ниво през последните години. В 42 общини той създава повече от половината заетост. Това свива конкуренцията, състоянието на пазара на труда и потенциала за растеж и частни инвестиции в много общини, сочи анализ на Института за пазарна икономика.

Най-висок е броят на работещите в обществения сектор в столицата – 142 хиляди, на второ място е Пловдив с 35 хиляди, на трето – Варна с 27 хиляди. Очаквано в тези големи общини и частният сектор също поддържа значителен брой работни места –  в столицата наети в него са 627 хиляди души, в Пловдив – 110 хиляди, във Варна – 97 хиляди.

Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (89%) и Бойница (92%), където на практика частният сектор отсъства. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), където са едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании.

На обратния полюс са четири общини – Марица, Родопи, Божурище и Куклен – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 25 общини той е под 20%.

През 2022 г. най-високите средни брутни месечни заплати в обществения сектор са в енергийните центрове Козлодуй (3608 лв.) и Раднево (2713 лв.) и Гълъбово (2266 лв.), като благодарение на силната за енергетиката година при тях се наблюдава значителен ръст спрямо 2021 г. В столицата, където е концентрирана по-голямата част от държавната администрация, средната заплата в обществения сектор достига 2199 лв. на месец. В останалите общини месечните заплати в обществения сектор са под 2 хиляди лева.

Прави впечатление също, че при държавните заплати се наблюдават относително по-малки разлики между отделните региони на страната – общини с под хиляда лева месечно вече няма, а най-ниското заплащане е било в Трекляно (1020 лв.).

С под хиляда лева средно брутно месечно остават 101 общини – значителен спад спрямо 150 година по-рано. В Якоруда и Сърница частният сектор плаща на наетите средно под 600 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето къде намериха джипа на Лена Бориславова
Next: България намалява с бързи темпове заради чудо нечувано и невиждано

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.