Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! Малко градче у нас дава 3 600 лв. заплата
  • Новини

Голяма изненада! Малко градче у нас дава 3 600 лв. заплата

Иван Димитров Пешев март 26, 2024
fvdfsbfgdnbghnhfmhjm.png

Къде у нас дават най-високата заплата? Изненадата е малко градче с огромно производство в сектора на растителните маста.

Кнежа. Средната работна заплата там е 3575 лв.. А причината – на много доброто представяне на производството на растителни масла, подкрепено от високите цени на международните пазари и силния износ. На второ място е индустриалният център Пирдоп (2655 лв.), следван от столицата (2538 лв.), Девня (2291 лв.), Гълъбово (2256 лв.) и Панагюрище (2131 лв.).

В 224 общини общественият сектор е осигурявал по-висока средна заплата от частния през 2022 г., въпреки догонването на национално ниво през последните години. В 42 общини той създава повече от половината заетост. Това свива конкуренцията, състоянието на пазара на труда и потенциала за растеж и частни инвестиции в много общини, сочи анализ на Института за пазарна икономика.

Най-висок е броят на работещите в обществения сектор в столицата – 142 хиляди, на второ място е Пловдив с 35 хиляди, на трето – Варна с 27 хиляди. Очаквано в тези големи общини и частният сектор също поддържа значителен брой работни места –  в столицата наети в него са 627 хиляди души, в Пловдив – 110 хиляди, във Варна – 97 хиляди.

Най-висок е делът на наетите в публичния сектор в общините Трекляно (89%) и Бойница (92%), където на практика частният сектор отсъства. Интересен пример за висок дял на наетите в обществения сектор е и Раднево (81%), където са едни от най-високите заплати в страната, отразяващи водещото място на енергийните компании.

На обратния полюс са четири общини – Марица, Родопи, Божурище и Куклен – където делът на публичния сектор сред наетите е под 10%, а в други 25 общини той е под 20%.

През 2022 г. най-високите средни брутни месечни заплати в обществения сектор са в енергийните центрове Козлодуй (3608 лв.) и Раднево (2713 лв.) и Гълъбово (2266 лв.), като благодарение на силната за енергетиката година при тях се наблюдава значителен ръст спрямо 2021 г. В столицата, където е концентрирана по-голямата част от държавната администрация, средната заплата в обществения сектор достига 2199 лв. на месец. В останалите общини месечните заплати в обществения сектор са под 2 хиляди лева.

Прави впечатление също, че при държавните заплати се наблюдават относително по-малки разлики между отделните региони на страната – общини с под хиляда лева месечно вече няма, а най-ниското заплащане е било в Трекляно (1020 лв.).

С под хиляда лева средно брутно месечно остават 101 общини – значителен спад спрямо 150 година по-рано. В Якоруда и Сърница частният сектор плаща на наетите средно под 600 лева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето къде намериха джипа на Лена Бориславова
Next: България намалява с бързи темпове заради чудо нечувано и невиждано

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.