Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма мистерия с гроба на Илия Павлов на всяка годишнина, никой не знае кой прави това
  • Новини

Голяма мистерия с гроба на Илия Павлов на всяка годишнина, никой не знае кой прави това

Иван Димитров Пешев юни 9, 2023
grobaoaskskrkrskrsrs.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Гробът на убития бос на „Мултигруп” Илия Павлов в село Арбанаси се пази като секретен обект във военна база, пише „Телеграф“. Мястото за вечен покой се намира на една поляна между манастира „Св. Николай” и бившата резиденция на Тодор Живков.

Поляната е оградена с триметрова ограда от телена мрежа, на която са поставени табели „Частна собственост. Влизането забранено“.

 

Самият параклис, който се намира до гроба, също е заключен. Причината, наложила тези мерки за охрана, е, че преди време е имало опит гробът да бъде осквернен. Една сутрин върху надгробната плоча били изсипани човешки фекалии.

До гроба може да се стигне единствено през територията на резиденцията. Служителите там обаче зорко бдят и със заплашителни викове и крясъци връщат всеки любопитен турист, дръзнал да се доближи до гроба на бизнесмена.

Селфи
През последните години никой не полага грижи за емблематичното вечно жилище на покойника и издигнатия върху него параклис. Потънало е в храсти и мястото постепенно запустява. Ако не бъдат взети спешни мерки, през следващите няколко години мястото съвсем ще се скрие зад клони и треволяци.

Все пак въпреки забраната и строгите мерки за охрана не липсват случаи, в които туристи минават тайно през малката портичка на манастира „Свети Никола” и се изкачват до параклиса, за да го огледат отблизо и да си направят селфи.

Традиция
От първата година на погребението и досега всеки път в деня на разстрела на покойника по традиция пред входа на параклиса му се появява букет бели рози, за които никой не знае или не желае да каже от кого са. Работещите в резиденцията обаче са категорични, че цветята не са от близките на покойника. А цветята се появяват някак тайнствено, през нощта или рано сутринта, обясняват гардовете.

„Сигурно това ще е някоя тайна обожателка на Илийката, която не може да го прежали”, предполагат и жителите на Арбанаси.

След убийството на Илия Павлов на 7 март 2003 г., шест дни по-късно със специален хеликоптер ковчегът с тленните му останки бе откаран в Арбанаси, където беше погребан. Самият бизнесмен малко преди смъртта си купил парцела и споделил, че иска там да бъде гробът му. На траурната церемония не бяха допуснати журналисти.

Молба
Молбата за разрешение за погребението е подадена до кмета на Велико Търново от вдовицата Дарина Павлова и в нея се казва: „Имайки предвид голямата любов на Илия към Велико Търново, дарителството, с което беше свързан неговият достоен живот и особено в последната година към светите обители на Великотърновската епархия, Ви моля да разрешите непрежалимият ни съпруг, баща и син да бъде погребан в манастирските гробища на „Св. Никола” в село Арбанаси.”

През първите години след убийството вдовицата идваше на помена за годишнината. След това обаче тя спря да посещава гроба на съпруга си. Единственият, който неизменно всяка година посещава гроба, е бащата на покойника Павел Найденов.

„Той идва и спазва целия ритуал. Прелива гроба на сина си с вино, пали свещичка, моли се за душата му и оставя сладки”, споделят работещите в бившата резиденция на Тато.

Параклисът е ограден с триметрова мрежа и има предупредителен надпис.

Слухове
Погребението на един от най-богатите българи в Арбанаси стана повод за появата и на различни слухове сред местното население. Според един от тях в гроба на Илия Павлов е бил положен празен ковчег, а убийството на бизнесмена е инсценирано от самия него. Това била и причината за строгата охрана и недопускането на хора до параклиса.

„Близките му се страхуват, че някой може да реши тайно да разкопае гроба, да извади ковчега и да лъсне, че той е празен и че вътре няма тяло”, споделят жители на Арбанаси.

Извършителите все още не са разкрити
Деветнадесет години след убийството на един от най-влиятелните и богати българи, то все още не е разкрито. Разстрелът на боса на „Мултигруп” бе извършен на 7 март 2003 г. в 19,58 ч. пред входа на офиса на компанията в София. Павлов се свлича пред входа, докато държи в ръка двата си мобилни телефона.

Бизнесменът е пронизан в гърдите пред погледите на четиримата си бодигардове. Издъхва на път за болницата. Секунди преди да бъде убит, той набира телефонния номер на съпругата си Дарина. Така и не успява да чуе гласа й. Оръжието на убийството не е открито. Според експертите е използван ловен патрон.

При огледа на района, на дърво срещу входа на сградата на „Мултигруп” е намерена забита метална скоба, а част от листата и клоните на дървото са изрязани.

Разследващите предполагат, че там е било закрепено оръжието на убийството. Около дървото обаче не са открити никакви следи. Въпреки наличието на много охранителни камери по сградата на компанията и около нея, нито една от тях не е успяла да заснеме убиеца, което говори за неговата професионалност.

Хора, работещи в района, споделят, че минути преди убийството са забелязали млад мъж, на не повече от 30 години, с тъмна коса и черно късо яке. Мъжът обаче така и не е открит.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистериозна находка на Южния плаж в Приморско втрещи всички
Next: Откриха жена на отдалечен остров, тя не знае коя е и как е попаднала там

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.