Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма надежда за България! Ванга и Дънов предричат, че възходът ни започва през 2024-а
  • Новини

Голяма надежда за България! Ванга и Дънов предричат, че възходът ни започва през 2024-а

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
hrisaifsdkfksdfds.png

Доживяхме промяната към добро за България!

В това са убедени големите прорицатели на България, живели през миналия век – от Преподобна Стойна и Любомир Лулчев до Петър Дънов, Ванга, Дядо Влайчо и Слава Севрюкова. Техните предсказания е събрал Христо Нанев – писател, езотерик, един от най-големите български изследователи на паранормалното у човека. Той е автор на над 20 книги, повечето от които са посветени на българските феномени и дори лично е разговарял и се е срещал със Слава Севрюкова и Ванга.

„Ако трябва да обединим всичко, което тези хора са казали – то е, че съединението прави силата! Най-общо ще събере тук великите и големи умове на българи, които ще се върнат у нас и ще започнат процеса на промяна за добро на България“, категоричен е писателят.

Според него първата промяна на подобна вълна завърнали се у нас е била емиграцията по време на турското робство.

„Тогава българите сме били по-свободни от сега дори. Хиляди нашенци са учили и работили в Румъния, Сърбия, Гърция, участвали са в съпротивителните движения, търговци. Тогава българите са могли да пътуват в границите на Отоманската империя постоянно и след години, в които са се научили на много неща, са се завръщали с новото, с напредничавото. Тази промяна е идвала и с въстанията, комитетите, на които начело са били точно такива българи – напредничави. Това е била първата вълна на завръщане на българи“, смята Нанев.

Той е сигурен, че втората вълна предстои за България.

„Тя ще изиграе не по-малка роля, тъй като 45 години от налудничавия възторг по комунизма не произведе много добри неща общо за българите. Уверен съм, че сега това предстои. Да, имаше промяна, но на ниво държавност всичко се случва трудно и все се връщаме в изначални точки.“

Според прорицателите тази вълна българи, които ще дойдат и променят България, ще започне от предстоящата 2024 година.

„За всички няма е да е лесно. Нито за нас, които ще приемем обратно тези два милиона българи, нито и за тях самите, защото ще дойдат и ще разтурят всичко старо, закостеняло. Повечето от тях са подготвени хора, живели в други условия, донякъде съхранили духовността в себе си, не са обезверени и най-важното – млади са, те ще оправят България“, категоричен е Нанев.

За тази тенденция на спасяването на духа на връщащите се в България говори и Слава Севрюкова в последната година от живота си.

„Севрюкова пише, че трябва да предупреждаваме младите хора от 2023 до 2040 г. да си идват тук, защото започват катаклизми и там, където е земя, няма да е повече земя, а оцелелите ще са горе по високото. Според нея затова България ще пострада по-слабо и от бедствията, и от земетресенията, тъй като е високопланинска страна и защитена от Бога“, споделя писателят.

И Ванга, и Слава Севрюкова, Петър Дънов, Дядо Влайчо и дори Препоподбна Стойна преди 80 години е видяла, че това съединение на българи от чужбина, които ще дойдат у нас, ще го има.

„Вече изтичат черните времена в историята ни. България ще се въздигне, тръгваме нагоре, тъй като духовността е нещото, което ни движи. Нашата държава няма да изчезне именно заради това“, казва писателят.

Той е категоричен, че вече няма да говори с думите на Слава Севрюкова например, а ще си мълчи за нещата, които знае, защото много от информацията, която е споделял, е била изопачена.

„Севрюкова ми каза, че след 2018 г. ще се появи жена, която ще е в основата на въздигането на България. Тя не е говорила дали тя е руса, или не. И аз чаках. Но на едни от последните политически избори се появи една жена, която каза, че била предсказаната от Слава да изведе народа напред. Боже мой, та в нея нямаше нито дух, нито основа за него. И аз слушах и си казах: „Не бива да се изопачават нещата, които нашите мислители и предсказатели са казвали. Това е кощунство към паметта им най-малкото“, смята езотерикът, направил и документални филми с думи на прорицателите.

Христо Нанев смята, в България работят повече тъмните сили, отколкото светлите и че навън духът е по-силен, отколкото тук.

„Представял съм книгите си на много места по света. Там има българи, които тук едва ли ще могат да виреят. Тук всички са в казана, образно казано. Всеки е срещу всеки, особено ако малко вдигнеш глава. И в момента, в който почне някаква промяна за добро, веднага се събуждат „старите сили“, които си обичат статуквото. Затова само хората отвън ще ни оправят, но всички знаем, че няма да е лесен този път“, споделя Нанев и дава за пример началото на процеса на „узряването“ на младите с протестите преди година-две.

„Това е само началото. Предстои огромен процес на възстановяване на държавността и както казва Слава Севрюкова – накрая ще се потърси и отговорност. Бъдете убедени в това“, смята писателят.

Тогава, както казва и учителят Петър Дънов – България ще стане втори Йерусалим.

„От света ще почнат да ни търсят, ще има духовен глад, пари на хартия ще има много, но ще има незадоволеност от добра храна и добри хора. Тогава българите ще са най-отгоре на света – ние сме духовните водачи на човечеството“, цитира Дънов Христо Нанев.

По това време България ще се превърне в райската градина на човечеството, а нашето племе никога няма да изчезне, смятат пророците ни.

„Защото не е вярно, че сме чергари. Откъдето сме минали, държава сме оставили и бял град. Други народи ще изчезнат, но ние не. И както казва Севрюкова – ще се превърнем в силен народ, а тези, които напуснат страната ни, след време горчиво ще съжаляват“, завършва Христо Нанев, цитиран от „България Днес“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бебе се роди с 4 промила алкохол в кръвта
Next: У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.