Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма надежда за България! Ванга и Дънов предричат, че възходът ни започва през 2024-а
  • Новини

Голяма надежда за България! Ванга и Дънов предричат, че възходът ни започва през 2024-а

Иван Димитров Пешев декември 25, 2023
hrisaifsdkfksdfds.png

Доживяхме промяната към добро за България!

В това са убедени големите прорицатели на България, живели през миналия век – от Преподобна Стойна и Любомир Лулчев до Петър Дънов, Ванга, Дядо Влайчо и Слава Севрюкова. Техните предсказания е събрал Христо Нанев – писател, езотерик, един от най-големите български изследователи на паранормалното у човека. Той е автор на над 20 книги, повечето от които са посветени на българските феномени и дори лично е разговарял и се е срещал със Слава Севрюкова и Ванга.

„Ако трябва да обединим всичко, което тези хора са казали – то е, че съединението прави силата! Най-общо ще събере тук великите и големи умове на българи, които ще се върнат у нас и ще започнат процеса на промяна за добро на България“, категоричен е писателят.

Според него първата промяна на подобна вълна завърнали се у нас е била емиграцията по време на турското робство.

„Тогава българите сме били по-свободни от сега дори. Хиляди нашенци са учили и работили в Румъния, Сърбия, Гърция, участвали са в съпротивителните движения, търговци. Тогава българите са могли да пътуват в границите на Отоманската империя постоянно и след години, в които са се научили на много неща, са се завръщали с новото, с напредничавото. Тази промяна е идвала и с въстанията, комитетите, на които начело са били точно такива българи – напредничави. Това е била първата вълна на завръщане на българи“, смята Нанев.

Той е сигурен, че втората вълна предстои за България.

„Тя ще изиграе не по-малка роля, тъй като 45 години от налудничавия възторг по комунизма не произведе много добри неща общо за българите. Уверен съм, че сега това предстои. Да, имаше промяна, но на ниво държавност всичко се случва трудно и все се връщаме в изначални точки.“

Според прорицателите тази вълна българи, които ще дойдат и променят България, ще започне от предстоящата 2024 година.

„За всички няма е да е лесно. Нито за нас, които ще приемем обратно тези два милиона българи, нито и за тях самите, защото ще дойдат и ще разтурят всичко старо, закостеняло. Повечето от тях са подготвени хора, живели в други условия, донякъде съхранили духовността в себе си, не са обезверени и най-важното – млади са, те ще оправят България“, категоричен е Нанев.

За тази тенденция на спасяването на духа на връщащите се в България говори и Слава Севрюкова в последната година от живота си.

„Севрюкова пише, че трябва да предупреждаваме младите хора от 2023 до 2040 г. да си идват тук, защото започват катаклизми и там, където е земя, няма да е повече земя, а оцелелите ще са горе по високото. Според нея затова България ще пострада по-слабо и от бедствията, и от земетресенията, тъй като е високопланинска страна и защитена от Бога“, споделя писателят.

И Ванга, и Слава Севрюкова, Петър Дънов, Дядо Влайчо и дори Препоподбна Стойна преди 80 години е видяла, че това съединение на българи от чужбина, които ще дойдат у нас, ще го има.

„Вече изтичат черните времена в историята ни. България ще се въздигне, тръгваме нагоре, тъй като духовността е нещото, което ни движи. Нашата държава няма да изчезне именно заради това“, казва писателят.

Той е категоричен, че вече няма да говори с думите на Слава Севрюкова например, а ще си мълчи за нещата, които знае, защото много от информацията, която е споделял, е била изопачена.

„Севрюкова ми каза, че след 2018 г. ще се появи жена, която ще е в основата на въздигането на България. Тя не е говорила дали тя е руса, или не. И аз чаках. Но на едни от последните политически избори се появи една жена, която каза, че била предсказаната от Слава да изведе народа напред. Боже мой, та в нея нямаше нито дух, нито основа за него. И аз слушах и си казах: „Не бива да се изопачават нещата, които нашите мислители и предсказатели са казвали. Това е кощунство към паметта им най-малкото“, смята езотерикът, направил и документални филми с думи на прорицателите.

Христо Нанев смята, в България работят повече тъмните сили, отколкото светлите и че навън духът е по-силен, отколкото тук.

„Представял съм книгите си на много места по света. Там има българи, които тук едва ли ще могат да виреят. Тук всички са в казана, образно казано. Всеки е срещу всеки, особено ако малко вдигнеш глава. И в момента, в който почне някаква промяна за добро, веднага се събуждат „старите сили“, които си обичат статуквото. Затова само хората отвън ще ни оправят, но всички знаем, че няма да е лесен този път“, споделя Нанев и дава за пример началото на процеса на „узряването“ на младите с протестите преди година-две.

„Това е само началото. Предстои огромен процес на възстановяване на държавността и както казва Слава Севрюкова – накрая ще се потърси и отговорност. Бъдете убедени в това“, смята писателят.

Тогава, както казва и учителят Петър Дънов – България ще стане втори Йерусалим.

„От света ще почнат да ни търсят, ще има духовен глад, пари на хартия ще има много, но ще има незадоволеност от добра храна и добри хора. Тогава българите ще са най-отгоре на света – ние сме духовните водачи на човечеството“, цитира Дънов Христо Нанев.

По това време България ще се превърне в райската градина на човечеството, а нашето племе никога няма да изчезне, смятат пророците ни.

„Защото не е вярно, че сме чергари. Откъдето сме минали, държава сме оставили и бял град. Други народи ще изчезнат, но ние не. И както казва Севрюкова – ще се превърнем в силен народ, а тези, които напуснат страната ни, след време горчиво ще съжаляват“, завършва Христо Нанев, цитиран от „България Днес“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бебе се роди с 4 промила алкохол в кръвта
Next: У нас има магазин, в който всичко е безплатно, намира се в едно българско село

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
  • Тишината в апартамента беше станала физическа. Беше тежка, лепкава, притискаше гърдите на Надя и правеше всяко вдишване плитко и болезнено. Три месеца. Деветдесет и два дни, откакто светът ѝ се беше срутил
  • Сестра ми, Анелия, е самотна майка и финансово ѝ е изключително трудно. Животът ѝ се стече така – поредица от лоши решения и още по-лош късмет, или поне така твърдеше тя. Аз, Лилия, от друга страна, бях поела по различна пътека
  • Обаждането дойде във вторник, кратко и делово, сякаш обсъждаше логистика, а не семейно събиране. „Ще правим вечеря в събота. Само ние. Баща ми също ще е тук. Ти донеси десерт.“
  • Сега съм на седемдесет и осем. Живот, изпълнен с труд, но и с изобилие. Отгледал съм три деца – Даяна, Асен и Теодора. И осинових Иван
  • Студената, флуоресцентна светлина на офиса сякаш жужеше в унисон с подигравката. Дванадесет години. Дванадесет години от живота ми, прекарани в тази сграда, взирайки се в екрани, пропускайки рождени дни, отлагайки почивки. Дванадесет години вярност, която се изпари в мига, в който видях фиша за заплатата на Десислава.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.