Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма новина: Американска компания налива милиони в нов завод в България
  • Новини

Голяма новина: Американска компания налива милиони в нов завод в България

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2024
adscovsaokdckdskvdkfvdfv.png

Milara International подготвя нов завод в Тракия икономическа зона с инвестиция за 22 милиона долара. Във фабриката ще се произвеждат електромобили и по-специално малки товарни превозни средства с алтернативно задвижване.

Целта е произведените автомобили да се използват с логистична цел. Това коментира Красимир Петков, главен изпълнителен директор на Milara International, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria.

 

Амбицията е до средата на годината компанията да има капацитета за производство на до 10 000 автомобила. Инвестицията около разработката на превозните средства възлиза на 60 милиона долара, като основните пазари, към които се насочва продукцията на компанията, са Израел, Франция, Италия, Германия и САЩ.

България обаче не изпада от фокуса на продажбите. Някои общини в страната са закупили произведени от Milara електрически камиончета отново с логистични цели и за превози.

Milara International е компания фокусирана върху разработката на роботи и развива дейност в  областта на комплексна роботизация. През годините се захваща с производство на военни роботи, а основния бизнес е насочен в разработването на техника, нужна на полупроводниковата индустрия, уточни изпълнителният директор на компанията. Сега Milara започва да произвежда електрически малки камиони, целящи да превозват стоки и товари по екологичен начин.

„Изработката на автомобила е направена от български инженери, които имат изключителен талант и въображение“, добавя още Красимир Петков.

Сега компанията влага средства в новия си завод в Тракия икономическа зона край Пловдив, като се очаква той да бъде готов до април тази година.

Специално в Калифорния има изключителен интерес към продуктите, които се използват като училищни автобуси. Автомобилите са одобрени за всички училища в щата. Компанията стартира работа в Бостън, Масачузетс, но по-късно решават да установят дейност и в България.

Една от целите на ръководството на Milara е в страната ни да се създаде затворена екосистема в областта на електромобилността, като образованието е ключова опорна точка в постигането на тази амбиция.

В Пловдив компанията открива лаборатория по роботизация във филиала на Техническия университет, като гостът заяви, че класът по мехатроника в града е най-добрият в областта си в България. В професионални училища в града също се внедряват специалности, свързани с електромобилите.

Тракия икономическа зона помага значително за развитието на бизнес средата и иновациите в Пловдив, както и за развиването на нови технологии и дейности, свързани с бъдещето на човечеството, допълни събеседникът. Петков даде пример с Ирландия като страна, от която много млади хора са си тръгнали, преследвайки висококачествено образование и развитие. Но и като страна, която успява да си върне кадрите, като им предоставя условия за развитие.

„Аз смятам, че в България неминуемо ще се случи нещо такова. Всички тези, които са излезли навън, защото те са много, изключително умни хора, които работят в много известни компании в света и добиват много опит.

В момента, в който се създаде по-добри условия за бизнеса или инфраструктура за бизнеса в Българи, много голяма част от тези хора ще започнат да се връщат обратно„, допълва Красимир Петков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Под закрилата на Богородица: хората, родени на ТЕЗИ ДАТИ, са защитени от иконата на Божията майка
Next: Свят ще ви се завие от новите данъци: Най-дълбоко ще бъркат в джоба на тези хора

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.