Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Голяма новина за детето на починалата най-възрастна родилка у нас
  • Без категория

Голяма новина за детето на починалата най-възрастна родилка у нас

Иван Димитров Пешев декември 7, 2024
Screenshot_10

Детето на починалата най-възрастна родилка в България – д-р Красимира Димитрова, е много добре в приемното си семейство и се чувства отлично в новия си дом в Русе. Това съобщава „България Днес“, позовавайки се на отлично информирани източници.

Приемните родители поеха грижите за 14-годишната Мери след смъртта на майка й. 75-годишната жена издъхна през пролетта на миналата година, но информацията за нейната кончина дълго време не беше разгласявана публично.

След кончината на родителката й Мери беше настанена в приемно семейство и вече повече от година е в новия си дом. Момиченцето се чувства много добре и за нея се полагат отлични грижи.

Тийнейджърката се справя и отлично в русенско училище, като може да се похвали с много добри оценки. Няма проблеми с дисциплината и е една от най-съвестните ученички, разкриват още източници на вестника.

Към приемните й родители на няколко пъти са отправяни запитвания дали имат нужда от помощ, но винаги отговарят, че се справят и нямат спешна нужда от някаква допълнителна подкрепа в отглеждането на детето.

Историята!
По-малкото – Жаклин, се роди с тегло едва 500 грама и почина на 13 юни същата година. За щастие Мери оцеля.

Общественият интерес към най-възрастната родилка притесняваше майка и дъщеря и временно напуснаха Русе и се преместиха да живеят в Плевен, но след това отново се завърнаха в дунавската столица.

Бебенцето Жаклин почина въпреки тежка операция на червата и денонощните медицински грижи. След стабилизиране на състоянието й Мери беше преместена в столицата, където единствено можеше да й бъде проведена специализирана очна терапия.

Проблемите на детето с очите започнаха още при раждането, защото е недоносено. И още в първите години от живота си Мери носи диоптрични очила.

През последните години от живота й съседи оказваха подкрепа на Красимира в отглеждането на дъщеричката й. На моменти родилката усеща, че силите я напускат, и моли комшиите да й пазаруват.

Нейните познати извеждат детето на разходка и под зоркия им поглед я срещат с нейни връстници за игри.

Димитрова имаше проблеми с високо кръвно и я измъчваха болки в краката, като в един момент почти спира да излиза от дома си в Русе.

Приемните родители на Мери избягват публичността и искат на спокойствие да отглеждат момиченцето.

Continue Reading

Previous: Толкова невероятно: Мъж купи разпаднала се къща и я превърна в вила
Next: Последното число от годината ви на раждане крие много тайни за съдбата ви – готови ли сте да узнаете истината?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.