Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма промяна за парите за храна от Асен Василев
  • Новини

Голяма промяна за парите за храна от Асен Василев

Иван Димитров Пешев септември 1, 2023
gadgdfgerher.jpg

Според промяната, одобрена през Закона за държавния бюджет за 2023 г., по предложение на финансовия министър Асен Василев, заплатите на работещите във фирми с над 100 човека ще се превеждат само по банка.

Целта е да се ограничи сивата икономика и укриване на доходи, съответно неплащане на данъци.

За целта физическите лица трябва да си открият базова сметка, освободена от такси сметка в избрана от тях банка, т.е. това облекчение не започва да важи автоматично. Тези безплатни банкови услуги влизат в сила буквално утре – от 1 септември.

По тази сметка могат да постъпват и се съхраняват средства от заплати, пенсии, помощи и обезщетения за социално подпомагане, стипендии за ученици, студенти и докторанти.

 

Условие за използването на такава сметка е лицето да няма друга такава платежна сметка в друга банка или да няма повече от една стандартна платежна сметка.

Чрез сметката за основни операции могат да се извършват услуги като внасяне на средства по сметката, теглене на пари в брой от гише или банкомат, както и други платежни операции на територията на страната в левове.

Обикновено в случаите когато към сметката има и дебитна карта – от нея не може да се теглят пари от гише или банкомат в друга държава.

Според Закона за платежните услуги и платежните системи всяка банка е длъжна на уебстраницата си да публикува информация за въпросната сметка.

Но банките все още не са готови с това.

 

Друга промяна, която влезе със същия Закон за държавния бюджет за 2023 г. е ваучерите, които фирмите отпускат на работниците си за храна да станат електронни.

Предимствата за работници и работодатели са много, най-вече, че тези 200 лв са освободени от данъци.

Предимството на електронния ваучер е, че може да се изразходва и частично, каквато сума е необходима на клиента.

Оказа се, че и работодатели и фирми опериращи и предоставящи ваучери са доволни от тези промени с малки изключения.

 

Това предложение на финансовия министър Асен Василев влезе с приемането на бюджет 2023.

Ще има преходен период от шест месеца и би трябвало от 1 юли 2024 година, ваучерите за храна да са изцяло електронни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжен ден. Отиде си голям рокаджия и велик китарист
Next: Съдът с лоша новина за Радостин Василев

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.