Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма промяна за столичани, всички трябва да прочетат това
  • Новини

Голяма промяна за столичани, всички трябва да прочетат това

Иван Димитров Пешев септември 2, 2023
dfghdfhhrthrthrt.png

Във връзка с изпълнението на строителни дейности от 04.09.2023 г. до 10.09.2023 г. /включително/ се въвеждат следните промени в организацията на движение:

Забранява се влизането на пътните превозни средства /ППС/ както следва:

– по бул. „Черни връх“ между ул. „Ламар“ и ул. „Акад. Петър Динеков“;

– по ул. „Папрат“ между „Константин Помянов“ и ул. „Карнобатски проход“ /кръговото кръстовище/;

– по ул. „Карнобатски проход“ между ул. „Папрат“ и ул. „Д. Горинов“;

– по ул. „Д. Горинов“ между ул. „Карнобатски проход“ и ул. „Маестро Г. Атанасов“.

Въвежда се еднопосочно движение по следните улици и булеварди в кв. „Драгалевци“:

– ул. „Цветарска“ между ул. „Лешникова гора“ и ул. „Ламар“ с посока към ул. „Ламар“;

– ул. „Къпинка“ между ул. „Ламар“ и СОП с посока към СОП;

– ул. „Константин Помянов“ между СОП и ул. „Папрат“ с посока към ул. „Папрат“;

– ул. „Акад. Петър Динеков“ между ул. „Къпинка“ и бул. „Черни връх“ с посока към бул. „Черни връх“.

От 04.09.2023 г. до 10.09.2023 г. /включително/ автобусите от линии №№ 64, 66, 68 и 98 ще се движат по променени маршрути:

Автобусите от линия № 64 в посока Център по хигиена ще се движат от Зоопарка по действащия маршрут до кръстовище бул. „Черни връх“ – Софийски околовръстен път /СОП/, наляво по СОП, надясно по ул. „Константин Помянов“, надясно по ул. „Папрат“, наляво по ул. „Лешникова гора“ и надясно по ул. „Нарцис“ по маршрута до Център по хигиена.

В обратна посока маршрутът не се променя.

Автобусите от линия № 66 в посока хотел Морени ще се движат от Зоопарка по действащия маршрут до кръстовище бул. „Черни връх“ – СОП, наляво по СОП, надясно по ул. „Константин Помянов“, надясно по ул. „Папрат“, наляво по ул. „Лешникова гора“, наляво по ул. „Нарцис“ и надясно през площад „Цар Иван Александър“ по маршрута до хотел „Морени“.

В обратна посока маршрутът не се променя.

Автобусите от линии №№ 68 и 98 в посока кв. Симеоново и кметство Железница ще се движат от Зоопарка по действащия маршрут до кръстовище бул. „Черни връх“ – СОП път, наляво по СОП, надясно по ул. „Константин Помянов“, надясно по ул. „Папрат“, наляво по ул. „Лешникова гора“, наляво по ул. „Нарцис“, направо по ул. „Папрат“ и надясно по ул. „Захари Зограф“ по маршрутите.

В обратна посока маршрутите не се променят, съобщиха от Столична община.

Материалът Голяма промяна за столичани, всички трябва да прочетат това е публикуван за пръв път на Action-NewsBG.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Чакърдъкова с признание за Симеон: Това е истината! Заявявам я открито
Next: Кой е най-добрият начин за ускоряване на метаболизма на жените след 50? Ето как свалих 14 кг без диети

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.